В месеца на Националния ни празник – 3 март, разговаряме за патриотизма, съхраняването на българските традиции и идентичност с Мария Джуркова, общински председател на ПП „Възраждане“ в Пещера.
Г-жо Джуркова, какво влагате като смисъл в понятието патриотизъм?
Патриотизмът за мен е не само любов към Родината, но и дълг към нейната защита, както и стремеж към съхраняване на националната идентичност. Любовта към България се основава на нашите исторически корени, традиции и културни ценности. Именно за това трябва да се противопоставяме на всякакви опити за унищожаване на българската културна и езикова идентичност, както и на всички опити за подмяна на нашите национални символи и традиции в името на неясни идеи.
В тази връзка какви мерки трябва да се предприемат за запазване на българската култура и език в глобализирания свят, в който живеем?
Смятам, че българският език и култура трябва да бъдат активно защитавани и популяризирани. Необходими са образователни реформи, които да осигурят повече часове за българска история, литература и традиции. Необходима е също държавна подкрепа за българските културни институции, на само у нас, но и в чужбина. В глобализирания свят трябва да се борим за това да съхраним нашето културно наследство и да го предаваме на бъдещите поколения. Трябва да се работи за защита на българския език в медиите, и на работното място, както и за политики, които да поддържат родния ни език като основен в институциите.
Какви промени бихте искали да видите в системата на образованието, за да изградим по-патриотично и образовано поколение?
Образованието е основата на всяко общество и затова партия „Възраждане“ предлага възстановяване на националните ценности в училищата. Ние се противопоставяме на глобалистичните тенденции, които искат да премахнат историята и културата ни от учебниците. Вярваме, че българската история и литература трябва да са в основата на учебните програми, както и да се обърне внимание на изграждането на силни патриотични и социални нагласи у младото поколение – учениците да участват във фестивали и конкурси с патриотична тематика, да се включват активно в отбелязването на важни исторически дати, да бъдат приобщавани към инициативи, свързани с етнографията и фолклора.
Какви са Вашите инициативи, свързани със запазването на родовата памет и българщината?
Един от най-успешните ми проекти е “Алея на славните пещерци”, чрез който емблематични личности за Пещера, се представят на съвременната общественост по нестандартен начин. Първа в проекта е иновативна пейка-книга с лика и исторически бележки за една от най-ярките личности на Пещера – Осман Нури Ефенди. Автор съм и на международния проект “Пещерски късмети”, чрез който, флаери с рисунки на деца и стихове на автори от Пещера, са преведени на няколко езика и разпространени на четири континента. Целта бе да се популяризира творчеството на местните поети и малките художници сред жителите и гостите на Пещера и да се насърчи четенето сред младите хора. Единствено в България Родово дърво бе поставено в град Пещера. На всяко от металните му листа са написани общо 391 фамилии на местни родове, а самото дърво се намира на най-подходящото за целта място – до паметната плоча на Осман Нури ефенди, спасил града от клане и погром като тези в Батак след потушаването на Априлското въстание през 1876 година.
Написах книгата „Пещерци“ с голямото желание да бъдат описани личните истории на личности от града, като от нея бяха раздадени безплатно 1 000 броя. Реализирах и онлайн изданието „Жаргонен речник на град Пещера“, което може да се види безплатно на сайта www.e-peshtera.com. Последната ми инициатива бе издаването на „Книга-кондика на църквата „Света Петка“, като изданието бе дарено на църквата.
Какво смятате за ролята на българите в чужбина в запазването на националната идентичност и как партия „Възраждане“ възнамерява да подкрепя българите извън страната?
Българската диаспора има ключова роля в съхранението на нашата идентичност извън страната. Партия „Възраждане“ ще работи активно за създаване на връзки между българите в чужбина и родината. Предлагаме стимули за българите, които се завръщат, както и подкрепа за културни инициативи на българите в чужбина. Те трябва да се чувстват част от процеса на възраждане на България, като участват активно в нашия обществен живот.
