Когато вали след дълга суша, въздухът ухае на нещо познато и древно — на Земя. Този аромат е като дъх на живот, който се връща след мълчание. Учени го наричат петрихор – от гръцките думи petra (камък) и ichor (божествена течност). Това е мирисът на първия дъжд – и, както се оказва, в него се крие повече наука, отколкото поезия.
Когато капките паднат върху суха почва, те освобождават микроскопични мехурчета въздух, които експлодират във всички посоки. С тях във въздуха се изстрелват летливи масла, отделяни от растения и бактерии, натрупани по време на сушата. Най-важната съставка е геосмин – органично съединение, произведено от актинобактерии в почвата. Това вещество е толкова мощно, че човешкият нос може да го усети в концентрация от едва няколко части на трилион.
Геосминът е един от най-старите биохимични сигнали на планетата. Той казва на растенията, че идва влага, а на животните — че има вода наблизо. Пчелите го разпознават, земните червеи реагират на него, а човекът просто го нарича аромата на дъжда. Това е мирисът на обновление — моментът, в който животът се включва отново.
Климатичните промени не подминават и този феномен. С по-дългите суши почвата губи част от своя микробен състав – бактериите, които произвеждат геосмин, намаляват. А когато дъждът най-накрая падне, ароматът е по-слаб, по-малко „земен“. Освен това в замърсените зони на въздуха химическите реакции между геосмина и озона се ускоряват, променяйки познатия аромат в по-метален и тежък.
Освен геосмин, във въздуха след дъжд има озон и растителни масла. Комбинацията от тези вещества създава усещане за свежест. Но когато въздухът е пренаситен с азотни оксиди от замърсяването, този „ароматен баланс“ се нарушава. Дъждът продължава да вали, но мирише различно — като ехо на свят, който се променя.
Учените предупреждават, че ако засушаванията продължат, петрихорът може да стане рядко преживяване. По-малко почвени бактерии, повече замърсяване, по-дълги периоди без дъжд — всичко това променя химията на въздуха, който дишаме.
Източник: meteobalkans.com
