Тенденциите при работниците от трети страни се променят бързо. За пет години нарастването на броя на разрешителните е четирикратно, а на българския пазар на труд работят по няколко хиляди души от държави, които в миналото са изпращали по едва няколко работника на година. Това показва анализ на Института за пазарна икономика.
На този етап обаче условията, както за голяма част от бизнеса, така и за мнозинството от работниците, не се променят фундаментално, а лицата от трети страни са само част от решението на проблема с хроничния недостиг на кадри, заедно с повишаването на производителността чрез повече инвестиции и подобряване на уменията.
Според ИПИ различните източници на данни дават разминаващи се оценки за броя хора от трети държави, които работят в България. Данни, предоставени от Агенция миграция на ИПИ по Закона за достъп до информация сочат, че през 2025 г. са издадени около 15,6 хил. разрешителни за работа, а публикации цитират Агенция по заетостта, според която броят им надхвърля 25 хиляди.
Алтернативна оценка предлага Евростат – вместо да се разглеждат годишни потоци, европейската статистическа агенция предлага данни за общия брой на разрешителните за пребиваване в края на годината. Въпреки че последните данни са налични за 2024 г., те показват ясна тенденция – докато в края на 2020 г. броят на разрешителните, в които е посочена заетост като причина за пребиваване, е бил 6,2 хил., в края на 2024 г. той достига 20, 9 хил. за граждани на трети страни. Трябва да отбележим, че това е сравнително малък дял от всички разрешителни – общо те са малко под 120 хил., като водещи са семейните и „други“ причини.
От значение е също и моментът на измерване – тъй като Евростат гледа разрешителните към 31 декември на съответната година, известен брой работници които идват в България за сезонна (краткосрочна) заетост в туризма или земеделието неизбежно ще бъдат пропуснати.
Източник: Парите ни
