„Шенген“ с 37%, „дубайски шоколад“ с 26 на сто и „санитарен кордон“ с 24% от гласовете са знаковите думи и изрази за 2024 година за България. Това показва вотът на хората в четвъртото издание на кампанията „Думи на годината с „Как се пише?“, съобщават организаторите.
След тях сред първите десет са „Гунди“, която беше на косъм да влезе в челната тройка, „избори“, „дезинформация“, „безводие“, „Тръмп“, „Ново начало“ и „Олимпиада“.
Инициативата откроява важни теми и сюжети през изминалата година, като се изследва езиковата употреба, както сред хората, така и в медиите.
„Думата победител „Шенген“ ясно сигнализира за европейската ориентация на българите, които оценяват ползите от членството ни в ЕС“, отбелязват организаторите на инициативата и членове на журито – д-р Павлина Върбанова, създателка на платформата „Как се пише?“, и Доротея Николова, учителка по български език и литература и журналистка. Според тях може да се направи съпоставка с думата, поставена на първо място миналата година – словосъчетанието „изкуствен интелект“, което свърза българите с глобалните тенденции. „Санитарен кордон“, обратно – показва обществото ни отвътре – разделителните линии и поляризацията, невъзможността да постигнем съгласие за развитието на страната ни, допълват те.
Един от прочитите на словосъчетанието „дубайски шоколад“ според Върбанова е, че родната действителност ни е втръснала и търсим удоволствие в нещо външно и извън политиката. Друг и доста по-тревожен прочит е, че силата на социалните мрежи създава все по-големи рискове и както тази година избираме дубайския шоколад, така скоро може да дадем шанс на някой ТикТок политик да се сдобие с огромна власт, обяснява тя.
„Гунди“ не успя да се нареди сред първите три с много малка разлика. Мисля, че имаме нужда от добри и светли примери в това объркано време“, казва Доротея Николова. Според нея изключително важно е съдържанието на думата, останала на шесто място – „дезинформация“, защото все по-неусетно и доброволно се въвличаме в изопачаването на действителността, а това влияе пагубно на изборите, които правим за нашето бъдеще.
„Думите на годината този път се родиха трудно. Почти около всяка от предложените на финала 10 думи витае парадокс или е натоварена с ирония. Точно както е в живота ни. „Шенген“ – тъй дълго чакан, че радостта се размина с пристигането му. „Дубайски шоколад“ – луксът на преситения и в същото време гладен живот. „Санитарен кордон“ – илюзията, че политиката има нещо общо с хигиената“, гласи анализът на Веселина Седларска, член на журито.
Според доц. Георги Лозанов селекцията на думите от хората показва, че сме си присвоили английската поговорка „Не тревожи тревогата, преди да те е разтревожила“.
„Оказваме се, въпреки всичко, доволни от собствената си съдба през 2024 година и не губим оптимизъм дори пред нарасналите геополитически заплахи, вече вероятно според нашата си поговорка „Всяко зло за добро“. В журито участваха още поетът и есеист д-р Иван Ланджев и актьорът и влогър Стефан Попов-Чефо.
За 2023 г. първенци бяха „изкуствен интелект“, „сглобка“ и „времеубежище“. През 2022-ра на челни позиции се озоваха „война“, „инфлация“, „Украйна“ и „избори“. А през 2021-ва на първите три места в анкетата се наредиха некнижовната дума „преценям“, „антиваксър“ и „изчегъртване“.
Девет милиона и 600 хиляди публикации в 10 123 информационни онлайн източника на български език за периода 1 януари – 31 декември 2024 г. са проверени в рамките на медийния анализ на системата за глобален медиен мониторинг и анализи Sensika.
Източник: „Дарик“
Двадесетте най-често споменавани думи са: „България“, „Европа“, „САЩ“, „Русия“, „дете“, „война“, „Украйна“, „помощ“, „политика“, „министър“, „президент“, „подкрепа“, „избори“, „цена“, „партия“, „семейство“, „правителство“, „социален“, „управление“, „лекар“. „Дете“ и „война“ отново, както и миналата година, са водещи за медиите и се нареждат непосредствено след най-тиражираните собствени имена – България, Европа, САЩ, Русия.
Тревогата за децата трайно се е настанила в обществения и медийния дискурс. Две нови думи се включват в първите 20 – „социален“ и „лекар“, което показва, че социалната сфера и здравеопазването са сред най-актуалните теми в медиите наред с политическите, посочват организаторите на инициативата.
Източник: „Дарик“
