Във фокуса на дебатите в Народното събрание попаднаха студентските такси и финансирането на висшето образование. С народния представител от „БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“, Петя Цанкова, разговаряме за това какво се предвижда с последните законодателни промени и каква е визията ѝ за бъдещето на университетите в България.
Г-жо Цанкова, какво наложи последните промени в Закона за висшето образование и защо смятате, че те са толкова важни?
Петя Цанкова: Основната причина беше драстичното увеличение на таксите за обучение в платена форма, което поставя в изключително тежко положение много млади хора и техните семейства. Като народни представители сме длъжни да направим необходимото, за да може повече български кандидат-студенти – и в държавна поръчка, и в платена форма – да предпочитат нашите висши училища, вместо да търсят образование в чужбина поради финансови причини.
Какво предвиждат конкретно предложените промени?
Петя Цанкова: С промените целим да коригираме тази несправедливост. С колегите от комисията по образование, с които сме в съвместно управление, внесохме предложение за намаление на таксите за платено обучение с до 25% . Но между първо и второ четене, съобразявайки се със становищата на заинтересованите страни по всяка вероятност ще преразгледаме този процент т.е. обсъждаме намаление с до 40%. Както и обмисляме вариант за студентите, които са в заварено положение. Това е важна стъпка към осигуряване на достъп до висше образование, социална справедливост и дългосрочна инвестиция в човешкия капитал.
Смятате ли, че намалението на таксите е устойчиво във времето? Все пак университетите също имат нужда от средства.
Петя Цанкова: Още с приемането на Закона за държавния бюджет се увеличи издръжката на държавните висши училища, което е в унисон с европейските практики. Увеличената държавна субсидия има положителен ефект за развитието на висшите училища. И, смятаме, че тази политика на увеличение на разходите за висше образование е правилна и в бъдеще ще продължим да работим в тази посока, така че да достигнем средните европейски нива от 1% от БВП за висше образование. Това е напълно постижимо с последователна политика. От друга страна, когато таксите за платеното обучение са поносими, това ще доведе до по-голям брой записани студенти, което съответно ще рефлектира върху приходната част на бюджетите на университетите.
Темата за достъпността на образованието е особено важна. Какво още се предвижда, за да бъде българското висше образование по-конкурентно?
Петя Цанкова: Внесените промени не само намаляват финансовата тежест върху студентите, но и правят България ценово конкурентоспособна образователна дестинация в глобалния контекст. Имаме потенциала да привличаме не само български студенти, но и чуждестранни. Затова е важно не просто да финансираме образованието, а да го направим качествено и достъпно.
Нараства интересът към партньорствата между университетите и бизнеса. Какви възможности отварят промените в тази посока?
Петя Цанкова: В момента законът позволява университет и студент да сключат договор с работодател, който да финансира обучението. Това е отлична възможност за сътрудничество между висшите училища и бизнеса. Проблемът е, че досега нямаше яснота какво се случва, ако студентът смени работодателя. Сега с промените даваме възможност нов работодател да поеме правата и задълженията на предишния. Това носи повече гъвкавост и защита за студентите и стимулира реализацията им след дипломиране.
Очаквате ли реален ефект от новите мерки още през следващата академична година?
Петя Цанкова: Да, част от промените ще имат незабавен ефект, особено що се отнася до намаляване на таксите. Надявам се това да даде възможност на повече млади хора да останат в България, да продължат образованието си тук и да се реализират успешно. Това е инвестиция, която ще се върне многократно в бъдеще – под формата на подготвени специалисти и силна икономика.
Какво следва оттук нататък? Какви други реформи са необходими във висшето образование?
Петя Цанкова: Ще продължим да работим за по-добро качество на образованието, за по-добра връзка между теория и практика, за повече международни партньорства. Но най-важното е да осигурим стабилна, предвидима и справедлива система, която да мотивира младите хора да учат, да се развиват и да остават тук – в България.
