Родопският град Пещера може да се гордее с родолюбиви граждани като Мария Джуркова, която през последните години прие за своя мисия популяризирането на историята на града, възражането на културно-просветния живот и приобщаването на жителите към различни образователни и социални каузи. За Pa1-media.bg тя разказа за една от най-актуалните инициативи – „Алея на славните пещерци“.
В Пещера стартира инициативата „Алея на славните пещерци“. Разкажете ни как възникна идеята и кои са нейните инициатори?
Идеята за осъществяването на „Алея на славните пещерци“ е на председателя на Общинския съвет в Пещера д-р Николай Пенев. Тази идея се превръща в реалност по завета на неговия баща, който е бил учител по история и е искал „колкото е възможно повече пещерци да знаят за делата и личността на колкото може повече пещерци“. За реализацията на това начинание и по възможно най-демократичен начин в началото на 2020г.от г-н Пенев се инициира провеждането на обществено допитване до жителите на общината, които да определят личностите в тази алея. Анкетата се провеждаше по всякакъв начин: онлайн- в група „Пещерци“ на социалната мрежа, с предложения, отправени на електронна поща, с писма по куриер и лично в кабинета на председателя на ОС-Пещера. Участващите в това обществено допитване не само можеха да гласуват за конкретно предложените хора в него, но и самите те да отправят своите предложения.
Тази анкета продължи точно един календарен месец, в него се включиха над 1200 гласуващи, а обобщените данни от нея се огласиха публично.
След като общественото допитване стана факт започна и работата по фактическата реализация на проекта. В първоначалния му вариант бе предвидено да се изграждат бюстове на личностите, попаднали с имената си в общественото допитване. След много разговори, допитвания, ценови оферти и уточнявания на специфики, се достигна до извода, че реализацията на проекта във вид, в който знаменитите имена от историята на Пещера да бъдат представени с бронзови бюстове е изключително тежък за реализация по отношение на време на изработка, цена, модернизъм, чисто урбанистични проблеми и прочие. Изразих своята идея тази алея да се изгради с използването на елементи от градска среда- пейки, кашпи, водоскоци, часовници, фенери, габиони, цветни арки, с ясното съзнание, че това е един изключително съвременен, модернистичен и успешен метод за привличане на внимание към текст и изображение, имплементирани в подобен елемент от градска среда. Твърдя с категоричност, че до момента не е известно подобен проект да е осъществяван по аналогичен начин. Тази моя идея бе възприета изключително позитивно от д-р Пенев и пристъпихме към изпълнението й.
Това се случи с известно закъснение от планираното за осъществяването на проекта време, а основание за същото бе възникналата тежка епидемична обстановка и изключително високата ангажираност на д-р Николай Пенев в практиката му на лекар. Въпреки това през пролетта на 2021г. / с почти година закъснение/ успяхме да поръчаме първият елемент от алеята, а именно пейка-книга в памет на Осман Нури Ефенд. Това е един човек, който зае достойно първото място в общественото допитване, наричан е Спасител на Пещера и строител на съвременна България. Започнахме проекта с нещо познато като елемент. Към онзи момент такива елементи от градска среда вече бяха реализирани успешно в Бургас, София, Русе и др. Тази пейка-книга в памет на Осман Нури бе първата такава, поставена въобще на територията на Пазарджишка и Пловдивска области, а поставянето й в Пещера бе прието изключително добре от обществеността.
Къде е разположена тази алея и досега кои имените личности на града са намерили място в нея?
„Алея на славните пещерци“ се намира на ул. „Дойранска епопея“ в Пещера. Улицата е наричана и „втората Главна“. Тя е в близост до хотел „Хийт“, в който се намира Музея на социализма, в близост е и до Централна джамия, както и до самата главната пътна артерия на града. До този момент в нея са представени, по реда на гласуването в анкетата от общественото допитване:
– Осман Нури Ефенди – с пейка-книга,
– Михаил Такев (министър по времето на цар Фердинанд )– с цветна арка,
– Стефан Попчев (историк и общественик от Пещера ) – с габион и
– Красимир Узунов (журналист и военен) – със соларен фенер.
На този етап се работи по изграждането на мемориалните елементи на Катя Чукова – актриса, проф. Димитър Пасков – фармаколог, Михаил Каролиди – дарител, Георги Кьосеиванов – министър- председател и Манчо Макаринов – хореограф. От изключително значение е да се знае на първо място, че редът на изграждане не е определен самоцелно, движим се според резултатите, определени в анкетата от самите пещерци, на второ място, че въпреки различните елементи по градска среда обединяващото между тях е материалът, от който са изработени, а именно- фибростъкло, изключително устойчив материал, използван в корабо и самолетостроенето. И трето, но не на последно по значимост място – за изграждането на тази алея не е използвана нито една стотинка обществен ресурс. Финансирането на същата се осъществява изключително с лични средства.
Вие сте човек на вдъхновението и истински възрожденски будител. Лесно ли се мотивират хората да опознават миналото, да търсят уроци и вдъхновение от него?
Многократно са ме наричали вдъхновител и будител. Знам, че всички, които ме наричат така го правят с чисто сърце и светла мисъл към мен, но присъждането на подобни звания към моята особа ме кара да се чувствам неудобно и изключително неловко, още повече, че считам други Човеци за достойни да бъдат наричани така. Истината е, че аз приемам себе си, колкото и нескромно да звучи, като един доста креативен и много четящ човек, един аналитичен ум, който в различни ситуации е в състояние да предложи интересни и лесни за осъществяване на практика идеи. И не знам дали се дължи на харизма, но пътят за мотивация на хората към изследване и опознаване на миналото задължително преминава към личното вдъхновение от него. Когато правя нещо с душевна плам и жар, когато не спя по цели нощи, за да избера най- подходящото представяне на даден факт от историята, тогава нещата се получават чудесно, а резултатът е невероятен и удовлетворяващ. И явно хората усещат тази страст, всъщност съм сигурна, че знаят това. Така че, да-лесно е.
Пещерци познават ли своята история? Имат ли интереси към краеведството?
С развитието на комуникациите и социалното общуване, с огромна радост и задоволство констатирам, че не само пещерци започнаха да познават пещерската история. В интерес на истината огромна част от моите съграждани, приятели и познати разпознават мен като съвременен краевед на Пещера. Истината е, че образованието ми е далеч от историческо. Историята е моя страст и хоби още от ранното ми ученичество. Развих го и въпреки някои от учителите, които имах. За мен идол на историята, човекът, който разви в мен любовта към историята остава Стефан Попчев- местен историк, честен, трудолюбив, скромен и отдаден на науката история общественик и мой директор, чието дело оценявам изключително високо.
Смятам, че в общ план интересът към историята подлежи на развитие. Мисля си и не ангажирам никой с това мое мнение, че е като при вкусовете. И при историята, и при вкусовете има нещо определящо – те се възпитават. Но и при двете от съвършено значение е именно кой ще ги възпита. Ако това е възпитател, вършещ работата си с любов и желание няма как да няма позитивен резултат. Същото важи с пълна сила и за краеведството. Разбира се, тук повече влияе и местния патриотичен елемент. За мое огромно щастие в съгражданите ми патриотичното чувство е изключително добре изявено, особено що се касае за местните герои от миналото. Странно, но и особено възхитително е как някой е в състояние да запази любов и признателност към деятелност от преди повече от век. Тук, в Пещера, това все още съществува. За мое щастие и гордост.
Вие сте човекът, който предлага на общественото внимание много интересни находки от историята на Пещера – как стигате до тях, какви източници използвате и кой е най-ценният, на който сте се натъквали?
Считам за своя безспорна историческа заслуга четири мои исторически открития – на първо място по време, но не и по значение поставям откритието на една от малко познатите, но силно значима за времето си личност- Цвета Цачева. Тя е родена в Пещера и е била известна звезда на нямото кино. С мое съдействие и по откритите от моята милост исторически доказателства се направи промяна в данните, съществуващи за нея /често тя е бъркана като едно и също лице със сестра си Маня/ Изследванията ми бяха оценени от австрийския историк Матей Едингер, който работи за CineGraf. Същият подготви промяната в официалната библиография на Цвета и Маня Цачева, а моя милост бе първата, която издири официалните документи и написа първата статия за това.
Второто значимо откритие, според мен, бе малко известна снимка на Атанас Горов- по-малкият брат на Димитър Горов, четник на Ботев, загинал в битката при Милин камък .
Третото откритие бе неизвестна снимка на Йордан Ковачев – поет, преводач, юрист, читалищен и кооперативен деятел, есперантист и толстоист от Пещера.
Най-значимото ми откритие е датата на смърт на пащерския герой Осман Нури Ефенди, наричан и Великият помак на българите. Неговият смъртен акт категорично промени историята на честванията му в Пещера. Това е моето голямо историческо откритие в личен план.
Източниците ми са стандартни,но и не чак толкова. Използвам документите на Държавен архив, частни колекции ,все още живи очевидци и свидетели, а и любимите ми – антиквариати. В тях намирам невероятни артефакти и свидетелства от миналото.
В нашето съвремие, където „разчетът владей, не духът“ (ако си послужа с прозрението на Алеко Константинов), кои са будителите, кои са хората-корективи, местни и национални?
Бих отговорила с цитат от Вазов на първата част от питането, а именно „Не се гаси туй, що не гасне“. Да, вярно е, че материалното превзема в болшинството от този свят, но се намират тези пламъци, тези малки огньове, които разпалват големите пожари. Пожари, разпалващи родолюбие, чест, достойнство и национална гордост. За свои лични будители аз избирам всички тези, които са предали българщината на потомството чрез знанията си . Тези, които наричам народни учители. Малко са, но са изключително качествени. В местните будители откривам един, който е пазител на автентичната библиотечна и читалищна дейност. Човек, който не се интересува от материалното възмездяване на своя труд, а полага всячески усилия да запази и развие българщината, да представи по най-добрия начин другите, пренебрегвайки себе си и своето здраве. Името на моя личен будител е Богдана Сиракова – библиотекар и общественик- човек, когото високо ценя и уважавам.
По същество, за да има коректив трябва да има изкривяване- от морала, от ценността, от самосъзнанието. Ето защо всички, които отново ни връщат в лоното на тези добродетели заслужават да бъдат наричани будители.
Пещера е модерен родопски град, който икономически и социално се развива с бързи темпове. Как стои въпросът с културата и духовността обаче?
В гражданската си позиция яростно застъпвам тезата, че индустриалното развитие на този град, който обичам безпрекословно, следва да се осъществява при спазване на всички изисквания на здравословна безопасност. Всяко друго индустриално развитие тълкувам като вредна. Ето защо настоявам и неистово се боря за всякакъв вид ограмотяване на населението в него. Това категорично включва и историческото, моралното и духовно обогатяване на същото. В своите послания нерядко използвам и мерена реч. И силно се надявам да съм правилно и добре разбрана. Културата и духовността следва да са предводители на икономическото развитие. Обратното не винаги е полезно.
Имате и други интересни инициативи, свързани с историята и културата на града. Разкажете ни за за тях.
За моя чест и привилегия аз съм автор на първата по рода си фейсбук благотворителна игра, носеща името „Възрожденско приключение“, която популяризира работата на пещерски творци. Чрез нея успях да помогна за записите на песните на композитора от Пещера Михаил Паев, изпратих по всички краища на страната творби на авторите от Пещера Георги Връбчев, Памела Мекушина, Екатерина Данчева, Зоя Кацарова, Виктория Симонова, Николина Барбутева, Симеон Ботев, Веселина Пепеланова, помогнах финансово на онкоболни и на болни от диабет, спомогнах за появяването на бял свят на едно пещерски „Искам бебе“. Подкрепих финансово изграждането на паметник в местността „Св.Константин“. Последната ми инициатива бе свързана с Деня на поезията, в който Пещера осъмна, залята със стихове на пещерски поети.
