Преди 10 години в сърцето на България започва история, която мнозина тогава нарекоха невъзможна — създаването на високотехнологична болница и модерен онкологичен център в Панагюрище.
Днес МБАЛ „Уни Хоспитал“ е място, през което са преминали хиляди пациенти, а Онкологичният център се утвърди като място, разпознаваемо и извън България.
За началото, пътя, трудностите, смисъла и хората зад тази история разговаряме с д-р Росица Кръстева, д.м., началник Онкологичен център и началник Отделение Медицинска онкология.
Д-р Кръстева, какво виждате, когато се върнете 10 години назад?
Д-р Росица Кръстева: Всяка история има начало и край. Понякога започва леко и светло, почти като приказка. Понякога началото е трудно, изпълнено с неизвестност и съмнения. Но най-важно е какво остава след теб и какво си успял да създадеш.
Моята история е свързана с медицината още от детството – аз съм дъщеря на лекари. И вероятно именно затова винаги съм вярвала, че медицината не е просто професия, а и призвание, и отговорност към хората.
Щастлива съм, че бях част от самото начало на „УниХоспитал“. През 2013 година проф. Цоцорков ме покани да създам модерен и високотехнологичен онкологичен център в гр. Панагюрище. Веднага разбрах, че идеята е амбициозна и много голяма, и може да се осъществи, но с правилния екип. Ето защо, от своя страна поканих д-р Захариев, началник на отделението по Лъчелечение, а по-късно и д-р Станчев, началник на отделението по Нуклеарна медицина.
Тогава всичко беше идея, визия и огромна работа. Между 2013 и 2016 г. планирахме, търсехме правилните хора, създавахме екипи и изграждахме структура, която да работи устойчиво и да има потенциал да се развива.
Големият визионер беше проф. Цоцорков. Той имаше много ясна мечта – в центъра на България да има болница с най-високо ниво на медицинска грижа, място, където лекарите да могат да работят без ограничения в професията си и да имат възможност да дават на пациентите най-доброто от съвременната медицина. Имаше и силата и постоянството да превърне своята мечта в реалност. Ние бяхме екипът, който повярва в неговата мечта.
Колко трудно беше това да се случи извън София?
Д-р Росица Кръстева: Много хора тогава не вярваха, че подобен онкологичен център може да бъде изграден и да се развива успешно извън столицата. Но когато имаш визия, последователност и силен екип, мястото няма значение, то става значимо.
Днес, 10 години по-късно, виждаме резултата от всички тези усилия. Виждаме колко напред в бъдещето е виждал проф. Цоцорков, виждаме как неговата мечта се развива, живее свой собствен живот и помага на хората. В Онкологичния център създадохме екип, който поддържа високо професионално ниво чрез непрекъснато обучение, участие в национални и международни форуми и постоянен стремеж към развитие. Екип, който има изяви на международната и национална научна сцена.
Центърът се състои от три отделения – Медицинска онкология, Лъчелечение и Нуклеарна медицина. Имаме и екип от клинични психолози. За нас пациентът не е диагноза, а човек със своите страхове, надежди и нужда от подкрепа. Именно затова биопсихосоциалният модел при нас не е теория, а реална практика.
Какво отличава онкологичния център на „Уни Хоспитал“?
Д-р Росица Кръстева: Отдадеността на хората, които работят в него. Чувството за принадлежност към значима институция, в която медиците споделят еднакви ценности, както и разбирането, че пациентът е в центъра на всичко.
При нас всеки случай се обсъжда мултидисциплинарно – различни специалисти заедно вземат решенията за диагностиката, лечението и проследяването на всеки отделен пациент. Това дава сигурност както на пациентите, така и на самия медицински екип, а в практиката се вижда, че и това е единствения правилен подход.
Освен това ние никога не сме спирали да се учим. Вътрешни обучения, национални конгреси, специализации в чужбина, работа с международни експерти – всичко това помогна центърът да се развива и да бъде разпознаваем далеч извън региона и извън границите на България.
Има ли момент, който никога няма да забравите?
Д-р Росица Кръстева: Има много такива моменти.
Винаги ще бъда благодарна на съдбата за срещата ми с проф. Цоцорков, защото визионери като него се срещат рядко. Общуването с него, разговорите ни – не само за болницата, но и в човешки план са ми давали сила и увереност през годините.
За тези 10 години през центъра преминаха хиляди пациенти и част от тях все още са при нас.
Никога няма да забравя един от първите ни случаи – пациент с карцином на белия дроб в IV стадий, трудно подвижен, който беше отишъл да се лекува в Хайделберг. Там му бяха казали защо идва при тях, предвид дългото и уморително пътуване и разходите, при условие, че в България има онкологичен център в Панагюрище, където ще му предложат същото лечение. Когато дойде при нас, той каза: „Трябваше да отидем в Хайделберг, за да разберем за вас.“ Това беше изключително важен момент за мен. Защото показа, че когато работиш с професионализъм и постоянство, границите постепенно изчезват.
В началото на моето професионално развитие работех в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където се запознах с проф. Манеголд от Хайделбергския университет. Веднага след като създадохме „Уни Хоспитал“ поканих проф. Манеголд, и той беше част от екипа до 2019 година. Подкрепата на специалист от такъв мащаб за развитието ни в началото беше от ключово значение. Проф. Манеголд предаваше знание и отношение към пациента, което за нас беше най-добрата база, която можем да поставим.
Сега продължаваме с него консултациите тип „Второ мнение“. Благодарение на този професионален нетуъркинг центърът успя да заеме своето достойно място и на европейската онкологична карта още в първите години от създаването си.
Какво бихте пожелали на „Уни Хоспитал“ за следващите 10 години?
Д-р Росица Кръстева: Да не губим духа, с който беше създадена болницата. Медицината се развива непрекъснато, технологиите се променят, но има неща, които остават непроменени – професионализмът, човечността и отговорността към хората, които са ни поверили живота си.
И най-вече – да продължаваме да показваме, че най-добрата медицинска грижа може да се случва и тук, в България, с качество, измеримо със световните практики.
