Д-р Владимир Чаушев е завършил медицина през 1995 година в МУ–София. През 2002 г. придобива специалност „Офталмология“. След завършването си работи две години в отделението по очни болести на ВМА. От 1997 до 2008 г. е част от Клиниката по офталмология на УМБАЛ „Света Анна“, а от 2008 до средата на 2009 година работи в „Света София – Мазнейкова“. В УМБАЛ Токуда постъпва през месец август 2009 г. От 1 юни 2026 г. работи в Очно отделение на МБАЛ – Пазарджик.
Д-р Владимир Чаушев има богат опит в сферата на диагностиката и лечението на заболяванията на очите-заболяванията на предния и задния очен сегмент, както и на болестите на клепачите и слъзните пътища. Професионалните му интереси са в областта на лазерното лечение на състоянията на очното дъно и хирургичното лечение на катаракта, глаукома, заболявания на роговицата и болести на клепачите, налагащи или не операция.
Баща е на две дъщери-по-голямата на 27 г. по професия стоматолог(лекар по дентална медицина) и по-малката на 15г. е ученичка в Немската гимназия в София. Той обаче не е първият лекар в семейството. Приел е своята професия като мисия- да се бори за зрението на хора, които са в риск от развитието на слепота, а други от години са страдали от намалено зрение.
Д-р Чаушев, разкажете ни – като дете мечтаехте ли да станете лекар?
Д-р В. Чаушев: Не е детска мечта, а по-скоро решение взето през последните години в гимназията- нещо обичайно за онези времена. Преди около 40 години, когато се поизградихме като личности, група приятели- десетина деца от гимназията- решихме ,че ще станем лекари. И всички кандидатствахме и се изучихме. През годините се разпръснахме в различни сфери-болници, градове и в чужбина. Имам колеги в Съединените щати, Англия, Германия и други държави – някои хирурзи, други терапевти. Имам съученици, насочили се към научната сфера, други станаха блестящи университетски преподаватели.
Имаше ли човек, заради когото лично вие поехте по този път?
Д-р В. Чаушев: В моето семейство има традиции. Във фамилията има лекари. Моят баща, доц. д-р Виктор Чаушев, е родом от Батак. Той работи над 30 г. във Военна болница-ВМА като специалист по вътрешни болести и пулмология. От майчина страна имам предци, които нямах щастието да познавам лично, учили медицина във Франция през 30-те години на 20 век. Те са от Северна България. Един от тях е д-р Борис Рапонски, основател на детската хирургия в болница „Пирогов“.
Не сте се насочили към нито една от тези специалности. А защо офталмологията? Какво Ви привлече към нея?
Д-р В. Чаушев: Бях студент в трети курс в МУ–София, когато се ориентирах в тази област, привлечен от бурното развитие на диагностиката и лечението през 90- те години. Специалността на баща ми е важна и отговорна, с много предизвикателства, но всеки прави своя избор, мотивиран от амбиции, мечти и качества. Професионалната кариера е нещо много лично, изборът се базира върху много фактори, които човек осъзнава по-късно във времето, като професионалната среда е базата, върху която един лекар може да постигне много.
Кои са вашите учители в професията?
Д-р В. Чаушев: Основен мой учител е акад. Петя Василева, тя създаде условия за модернизиране на офталмологията в България през последните 35 години. С нейно съдействие нашата общност се интегрира в световната офталмология. Благодарение на нея доста нови методи за съвременна диагностика, както и терапевтични и хирургични методи, станаха рутинни. Акад. Василева беше началник на Клиниката по очни болести на УМБАЛ „Св. Анна“ – София повече от 20г.. Под нейно ръководство съм работил 11 г. Тогава имах щастието да се запозная с проф. Никола Константинов, който беше голяма фигура, пример за много колеги. Има риск в такива моменти да обидя някого, защото аз не правя класация в нашия разговор. Но е редно да спомена и д-р Руслан Янакиев – един виртуозен очен хирург, д-р Веселин Даскалов, д-р Марияна Пройнова, д-р Теодора Първова и още много колеги, с които съм работил, рискувам да обидя някого в реда на изброяване. Не на последно място и гостуващите лекари от САЩ, оперирали в България през 90-те години и началото на 2000-те години.
Какво е най-важното, което научихте от тези специалисти в областта на офталмологията?
Д-р В. Чаушев: Най-важното да се помага по най-ефективния и оптимален метод, без да вредим на пациентите.
Спомняте ли си първите години като млад лекар?
Д-р В. Чаушев: След завършването на университета започнах работа във Военна болница през месец декември 1995 г. Работих около една година там, преди да отида да специализирам в „Св. Анна“. Тогава имаше нулеви години за специализация-т.е. не приемаха нови специализанти няколко години.
А вече като станахте специализант, какво можете да ни разкажете?
Д-р В. Чаушев: Лекарите се учим цял живот, професионалната кариера е дълъг и постоянен процес, там се учим от собствените успехи и грешки, както и от тези на другите.
Имахте ли притеснения при първите си операции?
Д-р В. Чаушев: Това е естествено, но сам трябва да си даваш кураж и с времето човек се научава. Особено когато има и подкрепа и напътствия от по-опитните. Вече и аз съм от по-възрастните лекари и не трябва да внушаваме на младите, че е свръхтрудно и че само ние сме най-способните. На практика процесът е многопластов.
Вие от кои лекари сте – от тези, които предават опита си на по-младите, или от тези, които си пазят знанията?
Д-р В. Чаушев: Винаги, когато мога, го предавам – разбира се, когато е нужно. Новите поколения лекари са доста добре информирани. С д-р Донев се познаваме от повече от 20г., за това време установявам, че той се е развил в много посоки и на забележимо ниво. Сега постъпих тук, за да работим заедно и той да ми бъде шеф. Според мен в днешно време има много амбициозни млади лекари, знаят езици, знаят си възможностите и ако останат в България, това ще е добре.
А вие искахте ли да напуснете България и да работите в чужбина?
Д-р В. Чаушев: През 90-те години всеки имаше желание да емигрира, но не ни приемаха лесно. Нито се признаваха дипломите, нито някой ни обръщаше внимание. Винаги е стояла възможността, но откровено казано, не съм се и опитвал.
Кои качества са най-важни за един добър офталмолог?
Д-р В. Чаушев: Трябва постоянно да подържа знанията си на съвременно ниво, да чете и винаги да проверява всичко, което предприема. И най-вече – да се учи от грешките си и тези на другите, да анализира работата си и да постъпва по най-оптималния начин.
След толкова много години в столични болници какво Ви накара да приемете предизвикателството да станете част от екипа на МБАЛ – Пазарджик?
Д-р В. Чаушев: Тук е чудесно. Приемам го като крачка напред. Аз не правя крачки назад. Посоката е една – винаги напред. Така е целият живот – връщане назад няма. Искам всичко, което знам и мога да бъде полезно на колегите в Очно отделение на МБАЛ – Пазарджик.
На какво ще наблегнете в работата си тук?
Д-р В. Чаушев: На хирургичното лечение на катаракта, глаукома, превенция на отлепване на ретината, трансплантации и пластични операции. Има отлична, съвременна апаратура като зелен лазер, ОСТ, ендотелен микроскоп и какво ли още не. Всичко това е в полза за хората от региона.
Как печелите доверието на пациентите?
Д-р В. Чаушев: Най-важен е контактът с хората. Лекарската професия интегрира множество качества -последователност, способност за степенуване на фактите и др., не на последно място е нужна и малко интуиция.
Вярвате ли, че лекарят трябва да бъде не само добър специалист, но и добър психолог?
Д-р В. Чаушев: Задължително. Това е на първо място. Контактът с пациента е най-важното нещо. Трябва така да разговаряме с него нормално, за да ни има доверие.
През годините имало ли е случаи, които никога няма да забравите като лекар?
Д-р В. Чаушев: Най-запомнящи се са случаите на болни, които по някаква причина са загубили зрението си и лекарят го връща с лечението си. Това са най-важните победи, които се помнят от всеки. Най-често това са хора с катаракта, глаукома, диабет и други по-редки състояния.
Какви са вашите препоръки към хората?
Д-р В. Чаушев: Препоръчвам на всички българи над 50 години поне веднъж годишно да посещават очен лекар, където се прави обстоен преглед-зрение, налягане, очни дъна и др. Пациентите с диабет задължително трябва да се преглеждат всяка година. След 30–40-годишна възраст се откриват много състояния. Друг важен аспект е детското зрение. Ние се борим със слепотата. Както е казал акад. Константин Пашев: „Зрението е право на всеки човек, а дългът на лекаря е да го опази“. Решаващо е да се следи кръвното налягане и да се правят изследвания дали нямаме колебания на нивата на кръвната захар, холестерола и други показатели, без да знаем. Много често се получават инфаркти в окото и човек може да ослепее от това.
В областта на офталмологията има ли нещо, което още не сте научили?
Д-р В. Чаушев: Винаги има какво човек да научи. Никой не знае всичко. Всички продължаваме да се учим.
Когато не сте в болницата, как обичате да прекарвате свободното си време? Имате ли хоби?
Д-р В. Чаушев: Много обичам да съм извън столицата и на село и заедно с жена ми да се грижим за цветната градина. Но колкото и да ни е приятно в градината, трябва да не забравяме да си пазим очите от слънцето. Трябва да се предпазваме от UV-лъчите със шапка и слънчеви очила. Трябва да знаем, че водната повърхност отразява до 100% от UV лъчите на морето. Те са изключително вредни и канцерогенни.
Разкажете малко за семейството си.
Д-р В. Чаушев: Съпругата и голямата ми дъщеря са стоматолози. Малката дъщеря е ученичка, има интерес в обществената сфера.
Ако трябва да се опишете с няколко думи, кои биха били те?
Д-р В. Чаушев: Добряк, търпелив човек, който не се отказва от това, с което се е захванал.
Какво още искате да постигнете?
Д-р В. Чаушев: Искам да помагаме на хората, да привличаме нови пациенти, които да са доволни от работата ни и от това, че са се излекували или състоянието им се е подобрило заедно с качеството им на живот. Пожелавам си и положителни емоции. По-малко негативи в отношенията. С добра дума и повече оптимизъм всичко ще е наред.
