По повод излизането от печат на новата книга на Георги Връбчев – „Акорди“, PA1-media го потърси за коментар за предизвикателствата пред съвременните автори.
Pa1-media: Г-н Връбчев, представете най-новата си книга, като идея, фабула, като предизвикателство пред читателя?
Георги Връбчев: Новата ми книга се казва „Акорди” и представлява сборник с разкази. Съвременни, разнообразни, писани по различно време, но с общ елемент и това е връзката им с музиката. Музиката е или един от главните герои, или фон, или е вплетена като част от усещането и повествованието. Наред с това между някои от разказите има видими или не толкова осезателни връзки. Сборникът започва с история за момиче с виолончело, разказана от първо лице, единствено число, от гледната точка на момичето. Казва се „Свободна” и е нещо, което рядко съм срещал в литературата и което винаги съм искал да направя. Книгата завършва с разказа „Рокендрол”, който е за рокендрола като музика и като начин на светоусещане. Там също музиката е навсякъде и не е само рок. Изобщо книгата съдържа различни литературни акорди в обща композиция.
Pa1-media: Колко творби имате – проза, поезия и какво предстои?
Георги Връбчев: Имам издадени три книги – „Някъде…там…някъде”, „Акорди” и „Заветът на викинга”, която има и версия на английски „The Legacy Of The Viking”. Още нямам публикувана поетична книга, но имам стихотворения, включени в различни сборници и рано или късно – ще се сбъдне, както казва един приятел. Стихотворения имам достатъчно. Предстоящите ми планове са за стилен, летен, забавен роман, в който страст, слънце и добро настроение се преплитат с интриги, екшън, криптовалути и шумно забавление. Готов е и е на път. Кога точно ще излезе, още не мога да кажа.
Pa1-media: По професия сте нотариус. Как си обяснявате вашата страст към писането на книги?
Георги Връбчев: Професията ми не пречи на писането, напротив – помага. Проблемът е единствено свободното време. Страстта ми към книгите се корени във възпитанието, което съм получил. Израснал съм в дом, в който навсякъде имаше книги и всички четяха. Наред с това дядо ми по бащина линия е автор на историята на гр. Айтос – „Айтос през вековете”, автор или съавтор е на учебници по океански и морски риболов. Апартаментът им в София, където прекарвах ваканциите си, беше затрупан с книги, а помещение, с големина около една трета от него, беше композирана около огромно бюро, покрито с листове, книги, пишещи машини и каквото още се сетите, свързано с писането. Беше като храм на писането. И до сега имам слабост към огромните писалища. Баба ми пишеше стихове, пееше в хора на МВР и работеше в „Балкантон”. С дни съм лежал до грамофона и съм слушал музика, приказки и аудиопиеси или компилации. Любима плоча и до днес ми остава „Весел калейдоскоп” – откъси от хумористични и сатирични театрални пиеси – „Големанов” и т.н.
Pa1-media: Какво липсва на съвременния български автор, за да бъде разпознат на европейския и световния книжен пазар?
Георги Връбчев: Според мен липсва добре конструиран мениджмънт, с някои изключения, както и нематериална подкрепа от държавата. Тя трябва да маркира пътищата и да насочва по тях автори и мениджъри респ. литературни агенти – такива за външния пазар са необходими. Това би трябвало да направи тя „от вътре навън”, образно казано. Наред с това ясно трябва да заяви на всички извън пределите на Родината ни, че българската литература, както и българската култура като цяло, са изключително важни, изключително качествени и си струва да бъде инвестирано в тях. Авторите не бива да бъдат оставяни сами, поне докато не се създаде тенденция и традиция. Говорим за пазар – издателите „навън” трябва да са мотивирани от качество и възвращаемост, но най-вече да знаят за продукта. Това, за което говоря е реклама, ако щете пропаганда, на българската литература зад граница на най-високо ниво, резултатите сами ще дойдат. Не говоря за държавен мениджмънт, а за подкрепа, каквато примерно получава българският туризъм – и с право.
Pa1-media: Чете ли българинът според Вас или новите технологии заличиха интереса му към книгите?
Георги Връбчев: Българинът чете. Вижда се навсякъде – в пълните с хора книжарници, в активността на четящи в социалните мрежи, към завръщащата се тенденция книгата да е стилен и специален подарък, в онлайн търговията с книги. Българинът чете. Книгата продължава да си пробива път до хората, макар понякога неимоверно трудно. Тя е особен феномен. В неравна битка е с визуалните изкуства, но от друга страна тя е всичко това, което те представляват и освен това има на своя страна огромния плюс – въображението на читателя. В тази интимност на връзката е разликата. Авторът е сценарист. За останалото на ход е читателят – сценография, декори, ъгъл на снимане, светлина на сцената, място на сцената и още, и още. Дори и детайлно описани, преминат ли през въображението на читателя, историите стават негови. Говоря като читател и знам, че е така. Несравнимо различно е. Затова според мен книгата ще просъществува.
