95 години от създаването си отпразнува НЧ „Селска пробуда 1927“, село Варвара. Честването на годишнината съвпадна и тържество по повод откриване на обновената след основен ремонт сграда на читалището. Официалната част от празничната програма уважиха народният представител Стефан Мирев, кметът на Община Септември Васка Рачева, общински съветници, кметове на кметства и други гости.
От страна на РЕКИЦ – Пазарджик присъства и инж. Радка Кочева – методист на читалищата. Отслужен бе и празничен водосвет.
В програмата за честване на 95 години читалищна дейност в село Варвара се включиха самодейните състави от НЧ „Селска пробуда 1927“ с. Варвара, ФТА „Загоровче“ гр. Септември, ЖПГ при НЧ „Република-1950“ с. Мокрище, ЖПГ при НЧ „Селска просвета 1929“ с. Лозен, МПГ при НЧ „Методий Драгинов-1936 Г.“ с. Драгиново, МПГ при НЧ „Просвета -1919“ гр. Костандово, ЖПГ при НЧ „Борис Беров 1903“ с. Тъжа.
Рецитали направиха още Янка Атмаджова солист на ансамбъл Пазарджик, Петя Никленова-Гиджова, Росица Пейчева и Гайдарски състав „Войводите“, които са лица на Пайнер, Божидар Симеонов – един от най-добрите гайдари в България, Николай Балабанов, Николай Титеряков – музикант и певец.
Всички те са свързани с читалището на Варвара и бяха специални гости за празника, като изпълненията им бяха подарък за всички присъстващи.
Мероприятието завърши с ритмите на оркестър „Славей”, а по традиция финалът на вечерта бе белязан от мощна празнична заря. Настоятелството на НЧ „Селска пробуда 1927“ получи десетки поздравителни адреси от културни организации и институции в Пазарджишко.
Историята
През далечната зима на 1927 г., под въздействието на местни будни жители, с главен инициатор Димитър Георгиев Балабанов, се основава читалището в с. Варвара.
Дълъг и интересен е пътят на тази светиня. Веднага след основаването му се слага и името, съществуващо и до днес – НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „СЕЛСКА ПРОБУДА”! С основаването му се образува и театрална група.
Репетициите са се провеждали в дома на един от участниците в групата, а самото представление е ставало в селската кръчма. Подиумът се е правел от дъските на волските каруци, а за завеса са използвали домашно тъканите черги и пътеки. По-късно представленията са ставали в една от малкото класни стаи на селското училище.
Това продължава някъде до 1945 г., когато се изгражда първата читалищна сграда с театрален салон и подвижно кино.
През 1959 г. започва строежът на един голям и модерен за времето си, така наречен Културен дом. Официалното му откриване става през есента на 1964 г. В този нов и просторен дом намира място и читалищната библиотека, която съществува и днес. През същата 1964 г. се основава и многочислен самодеен състав към читалището, който без прекъсване поддържа и е в основата на местните традиции и обичаи – Женска и Мъжка фолклорни групи. Репертоарът на колектива е разнообразен – тракийски, родопски, македонски и преди всичко от местни автентични песни.
Многобройни са изявите на певческите ни групи през годините от местен, регионален, национален и международен характер. Доказателство за това са достойно получените дипломи, грамоти и медали – Батак, Копривщица, Велико Търново, Рожен, Пловдив, Пазарджик, Септември, Дорково, Костандово, София, Радуил, Неделино, Разлог, Предел, Симитли, Царацово, Радуил, Левски, Труд и мн. др.
Неделима част от самодейния колектив е и кукерският състав, който също има многобройни изяви от национален и международен характер – Попинци, Перник, Широка лъка, Карлово, Ямбол, Сливен, Раковски, Симитли, Триград, Солун – Гърция, Ратево – Северна Македония и др.
През 2015г. в читалището се сформира и танцов състав в три възрастови групи – деца, тийнейджъри и възрастни.
През 2022 год. благодарение на община Септември, читалищната сграда е обновена и основно ремонтирана. Тази емблематична сграда е единственото място за култура и обединява поколенията в село Варвара.
Източник: Lokomotiv Septrmvri
