Честваме Светите равноапостоли Константин и Елена

Въпреки че нестинарите играят върху жаравата с икона на Св. Елена и Св. Константин, обичаят никога не е признат от църквата

Икона на Св. равноапостоли Константин и Елена/Уикипедия/

Флавия Юлия Елена, позната също като Света Елена, Елена Августа и Елена от Константинопол (250-330), е наложница (или може би съпруга) на римския император Констанций Хлор и майка на сина им император Константин, наричан  Велики.

Традиционно се счита, че Елена е издирила къде е била Голготата в Йерусалим, наредила там да се извършат разкопки и открила Гроба господен и Светия кръст.

Около нея витаят много легенди. Според някои от тях е дъщеря на ханджия. Нейният син император Константин преименува град Дрепанум, намиращ се в залива на Никомедия, на Хеленополис в нейна чест, което довежда до по-късните интерпретации, че Дрепанум е неин роден град.

Констанций Хлор се развежда с нея през 292г., за да се ожени за Флавия Максимиана Теодора, доведената дъщеря на Максимиан. Когато нейният син Константин става император на Римската империя, Елена получава титлата Августа.

Считана е от Православието и Римокатолицизма за светица, прочута със своето благочестие. Нейният празник като светица на Източноправославната църква се празнува заедно с този на нейния син на 21 май- Празника на пресветите равноапостолни Константин и Елена. Нейният празник в Римокатолическата църква е на 18 август.

Евсевий описва подробностите около нейното поклонничество до Палестина и други източни провинции (но не и откриването на Светия Кръст). Приета е като покровителка на археолозите.

На 80-годишна възраст според някои източници Елена е изпратена начело на мисия за събиране на християнски реликви от нейния син император Константин I, който наскоро обявява Рим за християнски град. Елена пропътува повече от 1440 мили от Рим до Йерусалим. Градът все още се престроява след разрушаването му от предишния император Адриан, построил храм на Венера на мястото на гробницата на Исус в близост до Голготата.

Според легендата, Елена влязла в храма заедно с епископ Макарий и избрала място, където да започнат разкопките, което довело до изкопаването на три кръста, включително Светия кръст и гвоздеите от разпятието. Елена напуска Йерусалим и източните провинции през 327г., за да се завърне в Рим, като след нейното пътуване до Изтока Елена умира в присъствието на своя син Константин. Някои от реликвите, които открива, са складирани в двореца ѝ в Рим, който по-късно е преправен в манастир „Санта Кроче“.

На деня на Света Елена и сина ѝ император Константин в някои места се танцува върху жарава (нестинарство). Според някои историци този обичай е свързан с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Въпреки че нестинарите играят върху жаравата с икона на Св. Елена и Св. Константин, обичаят никога не е признат от църквата.