Игнатий Богоносец е втори поред епископ на Антиохийската църтва ако не се брои нейният основател, апостол Петър и представител на поколението на Апостолските мъже. На престола в Антиохия той наследява епископ Еводий през 67 г. и остава начело на нея до смъртта си през 107 г. Известен е и като ученик на Св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Прозвището му Богоносец е свързано с предание, което води началото си от Св. Симеон Метафраст (10 век), според което Св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Исус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1-5). Против това предание е свидетелството на Св. Йоан Златоуст, който пише, че Св. Игнатий никога не е виждал лицето на Господа „в плът“. Самият Игнатий обяснява това в смисъл, че той е човек, който “има (носи) Христос в сърцето си”, а не такъв, който е носен от Бога.
За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Известно е само свидетелството от разказа за неговото мъченичество, че Св. Игнатий е „мъж апостолски във всичко“, който „грижливо управлява Църквата във Антиохия“ – особено през време на гоненията при император Домициан (81-96). Друго, известно за него, е сведението на църковния историк Сократ, според когото Свети Игнатий първи е въвел в богослужението антифонното пение – по подобие на ангелите, възпяващи Светата Троица от две противоположни страни, които той е бил удостоен да съзерцава във видение.
Св. Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим. Спори се върху годината на неговото мъченичество, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 г. За запазеният разказ за мъченичеството му, за това събитие споменават още Св. Поликарп Смирненски и Св. Ириней Лионски.
Православната църква почита неговата памет на 20 декември, а Римокатолическата църква на 1 февруари. 29 януари пък е ден, в който Православната църква чества пренасянето на неговите мощи от Рим в Антиохия и обратно в Рим след падането на Антиохия в ръцете на арабите през 637 г. Днес те се пазят в храма “Свети Климент” в Рим.
Св. Игнатий е автор на седем послания, писани от него по пътя към неговото мъченичество, шест от които са написани до отделни поместни църкви – Ефеската, Магнезийската, Тралийската, Римската, Филаделфийската и Смирненската, а седмото до Св. Поликарп Смирненски. За тях съобщава още Св. Поликарп в средата на II век, а в началото на 4 век Евсевий Кесарийски ги изброява в реда, в който те са признати и днес.
