Цар Борис III управлява влака при откриването на жп линията Кричим-Пещера

Източник: Монархически архив

Община Пещера е родно място на много известни българи, дали своя принос за съвременната култура, политика, медицина и образование. Градът има забележителна история, съхранена родова памет и автентични традиции. Много моменти от историята на родопския град обаче не са достатъчно проучени и известни на широката общественост. Започваме една поредица от материали, в която с помощта Мария Джуркова – общественик, родолюбец, съвременен будител и краевед, ще ви запознаем с малко известни факти и документи от историята на община Пещера.

  Мария Джуркова

 

Знаете ли, че…На 12  декември 1937г. е открита новопостроената жп линия по направление гара Кричим (днес град Стамболийски) – гара Пещера. Влакът е управляван лично от цар Борис III- Обединител.

Цар Борис и министър-председателя Г. Кьосеиванов в дома му. Снимка: Монархически архив

Предисторията на събитието е изключително интересна. Проектът за изграждането на тази линия е внесен още през 1911г. от пещереца Михаил Такев с предложение за изменение на Закона за проектиране и построяване на ж.п. мрежа в България.  Този проект разгорещява страстите в областта. Подписват се протестни ноти, изпращат се делегации в столицата, провеждат се събрания както от гражданството на Татар Пазарджик, така и от това в Брацигово. Първите са недоволни, защото е осуетен проект за линия с направление Татар Пазарджик – Пещера. Недоволството е от това, че с подобен маршрут ще се изолира икономически Пазарджик. В Брацигово пък недоволството е още по-силно изразено, защото в проекта за изграждане на железопътна линия по направление гара Кричим-гара Пещера в първоначалния си вид изключва Брацигово като дестинация.

В София е създадена специална комисия, която трябва да изслуша страните и  да вземе решение по казуса. На 30 май 1924г. комисията излиза с решение в полза на това да бъде изградена железопътна линия по направление гара Кричим-Пещера като е прието линията да минава и край Брацигово. Това решение е прието и в Народното събрание и се залага в Закона, който се приема през 1925г.

Строежът на тази железопътна линия започва през есента на същата 1925 година. През 1934г. е взето правителствено решение за спиране поради нерентабилност на линията Пловдив-Панагюрище. Анализирайки финансовото състояние същото това правителство преценява, че подобно ще е състоянието и с неизградената все още линия по направление гара Кричим-Пещера и спира строежа и на новото трасе.

През ноември 1935г.обаче  министър-председател на България става пещерецът Георги Кьосеиванов, който отново възобновява строителството на линията. Започва да тече интензивно и изключително мащабно строителство. В рамките на едно лято е свършена почти цялата част от работата. Най-трудна се оказва същата в района на село Бяга поради стръмния и труден терен. Работата приключва през септември 1937г. с изграждането на близо 55-метров мост над Стара река. Куриозното в случая е, че строителите са разполагали само с една бетонобъркачка и почти никаква друга техника.

Георги Кьосеиванов – министър-председател на България в периода 1935-1940. Архив ЦДА

На 12 декември 1937г. цели 26 години след зараждането на идеята и повече от 12 години след започването й железопътната линия е открита с огромни тържества и височайшо присъствие. За голямото събитие от столицата в двореца в Кричим пристигат Цар Борис III и неговият брат княз Кирил. Рано сутринта на гара Кричим с тържество, водосвет и приветствени слова сред насъбралото се множество царските особи се качват в локомотива при машиниста и машината се отправя на своето първо пътуване по маршрута. Влакът е излъскан до блясък и украсен с венци и цветя. Неделята се превръща в едно тържество за населението, множеството се струпва по всяка една от гарите на трасето. Влакът спира навсякъде, царят приветства събралото се население, държат се кратки речи, а в Брацигово дори се чуват топовни изстрели от черешовото топче, участвало в Априлското въстание.   Еуфорията на всяка гара по пътя– гара Кричим (днешен Стамболийски)- Куртово Конаре- Въча (днес град Кричим)- Козарско-Бяга-Брацигово и Пещера е невероятна, а неделята се превръща в околийски празник.

Една от арките в Пещера, снимка: Централен държавен архив

На последната спирка по пътуването- Пещера са устроени най-големите тържества. Специални покани са изработени за гостите, глашатаите са отправили покани към цялото гражданство, присъстват гости от цялата страна, специални арки, изработени от пещерския художник проф. Веселин Стайков украсяват гарата, и центъра на града. Български знамена се веят навсякъде. Влакът пристига под звуците на специално нает за целта оркестър. Всички пеят „Шуми Марица“, лично Борис III управлява влака под вещото ръководство на машиниста и помощник-машиниста. На гарата изпадналото в екстаз множество прехласнато наблюдава как царят слиза от локомотива, приема военния парад от началника на гарнизона и държи пламенна реч, отслужва се тържествен водосвет, а събитието се излъчва по радиото.

Нейко Личев-кмет на Пещера за периода 1936-1939г. ДА-Пловдив

Кметът Нейко Личев държи кратко слово и кани високите гости в Общината, където се осъществява среща с местните първенци.   Царят посещава и дома на министър-председателя Кьосеиванов, за да се види със старата му майка. Там  се фотографира за спомен, след което отпътува за двореца в Кричим, а местното население продължава празненството с танци, банкети и песни.

Автор: Мария Джуркова