Четирима български държавници в най-новата ни история имат своя исторически принос, добър или не, за развиване отношенията ни с днешната РСМ:
1. Жельо Желев и Филип Димитров като президент и премиер официално признаха тогавашната БЮРМ за самостоятелна държава. Направиха го прибързано и нескопосано, безусловно и поръчково. Това беше груба външнополитическа и стратегическа грешка. Трябваше да ги признаем, но не по този коминтерновски начин. Стоян Ганев и Стефан Савов бяха против. Защото президент бе ултра македонистът и югокомунист Киро Глигоров.
2. Иван Костов, като премиер, подписа Декларация за приятелство с РМакедония с Любчо Георгиевски, който е чист българин. (Дадохме и танкове, нещо безпрецедентно в световен мащаб).
3. Бойко Борисов, като премиер, подписа Договор за приятелство и сътрудничество с РСМ и министър председател Заев. От този договор северомакедонската власт не изпълни и една буква, защото противното означава край на юго македонизма и респ. антибългаризма, върху който се крепи тази доктрина за отродяването на българите там, изобретена от сръбския националист Стоян Новакович.
4. Днес, дори и да ратифициране Предложението Макрон, от това няма да произлезе нищо, юго сръбските върхушка в тази измислена държавици, където във всеки град се веят свободно хиляди албански знамена, а те все още ползват и забранения гръцки символ на Звездата на Вергина, та тази върхушка не желае никакъв ЕС, а македонистката пропаганда и реторика процъфтяват днес. Тази държавица, плод на Коминтерна, няма бъдеще в този си вид с тази титовска идеология, вижте герба им, празниците им, учебниците им, имената на улиците им.. Всичко блика от юго носталгия, младежите им са с напълно промити мозъци, пълни с омраза и недоизлекуван „антички“ македонизъм.
В Шкипърия доволно потриват ръце, заради ината на македонската власт. Между другото, Еди Рама е бесен, защото ветото ни леко забавя шиптъризирането на западната част на РСМ, която ще бъде косовизирана съвсем скоро. Така че всички усилия са напразни и безсмислени.. Не може на гол г*з – чифте оищови – българите са татари и фашисти, Самуил е цар на македонското царство, Гоце е македонец, ще изстъргваме български надгробни надписи, ама не трябва да ни спират, това е много лошо..
Или както е казал Уилям Шекспир – Love’s labour’s lost..
Автор: Димитър Хаджидимитров
