Хроника на една безсмъртна пролет – 145 години от героизма на батачани

Снимка: Свети места

1 май 1876 г.

Батак пламва от четири страни! По-масивните къщи се укрепват и бранят до последния жив човек.

 

2 май 1876г.

-Тежки боеве при Богдановата къща. Избити и брутално заклани са около 500 батачани.

– Училището –крепост „Кирил и Методий” изгаря заедно с укрилите се в него 200 жени и деца.

– Ахмед ага Барутанлията дава лъжливи обещания пред Ангел Кавлаков за пощада на баташкото население. Той поискал незабавно предаване на оръжието, след което батачани можели да излязат да спасяват горящите си къщи, а башибозукът щял да се оттегли.

Батачани не се доверяват на Барутанлията, та пращат първенците си още веднъж да чуят клетвите му. Вместо това Ахмед ага ги взема за заложници и този път батачани предават оръжието си и се пръсват да спасяват от огъня къщите си.

Барутанлията заповядва общо клане и плячкосване на Батак, започвайки от намиращите се в неговия стан баташки първенци, като сам дава пример за варварска жестокост. По негова заповед старецът Трендафил Керелов е кълцан, пробождан и още жив опечен на ръжен.

3 май 1876 г.

 

Защитата на църквата „Света Неделя“ продължава. Трето денонощие укрепилите се в нея батачани устояват на неспиращия за миг огън на пушките, жиленето на пчелите, задушливият дим от запалената с газ слама, жаждата… Вода няма. Старец дава съвет на майките, че вън до стената на църквата има дърво/орехът -единственият жив свидетел на събитията до днес/ и в корените му би трябвало да намерят вода. Майките с голи ръце копаят кладенец, но пролетта била суха, вода не потекла. Тогава започват да дават на децата си олиото от кандилата, а когато и то свършва, квасят устните на децата си с кръвта на убитите. На третия ден отварят вратите на църквата за въздух и започва масово клане. Последни отчаяни боеве. Пленените живи батачани избират дръвника пред чалмата.

 

4 май 1876г.

Ахмед ага Барутанлията получава заповед от пазарджишкия каймакамин Али бей „ да пресуши баташкия корен”, за да не остават живи свидетели на нечуваните злодейства. Оцелелите са отведени при училището и на дървения мост пред него става последното клане.

 

5 май 1876г.

Богатото родопско село осъмва сринато и опожарено. Изпепепелени са 700 къщи, загиват около 5 хил. от 6-7 хил. население на Батак. Остава да стърчи само църквата „Света Неделя”. Запаления в нея пожар поглъща красивия резбован иконостас и овъглява дървените детайли. Но камъкът спасява църквата от пълно унищожение и разруха.

Това е краят на баташката кървава пролет 1876г. Слънцето се скрива зад облаци дим, птиците спират своята песен, а Стара река тече много дни кървава!….

През тази пролет батачани не засяват нивите си, напускат чарковете си, прежалват домовете си, челядта си и себе си пред олтара на Отечеството!