Пазарджишките „тигри“ за пореден път показаха характер и спечелиха почти загубен мач в Монтана срещу местния отбор. От финалната среща за Балканската купа срещу Зираат банк, хебърци нямат загуба в петгеймов мач, което говори за стабилност и устойчивост. Момчетата на именника Атанас Петров спечелиха мача, след като губеха и играха слабо през първите два гейма. В отделните части резултатът бе 23:25, 22:25, 25:23, 25:21 и 15:12.
В първия гейм се играеше „точка за точка“, като никой от съперниците не успя да дръпне с повече от две. Това се случи в края, когато успешна блокада на домакините от Северозапада доведе до 23:20, „тигрите“ се доближиха, но загубиха гейма.
Във втория гейм хебърци поведоха с 8:2, но позволиха да бъдат изравнени и в края отново блокадата се оказа успешното оръжие за домакините. В първите две части очевидно не достигаше мощ на отбора.
Хебър започна по-добре и в третата част и поведе с 8:4. Когато резултатът бе изравнен в края на гейма и горчилката от евентуална загуба с 3:0 напираше, момчетата на Атанас Петров все пак намериха сили да го спечелят.
Четвъртата част бе решителната в мача. В нея се убедихме още веднъж във важността на уникалната селекция, която Атанас Петров направи в началото на сезона. И не, не е вярно, че в отбора на Хебър няма звезди! Напротив в тази селекция всеки е звезда! И когато играта на един не потръгне, винаги лидерската палка се появява в ръцете на друг, а понякога и трети. Снощи го видяхме в пълна сила. Когато блокадата на домакините /в този мач на отлично ниво/ обезвери в някаква степен атаката на „тигрите“, на сцената излязоха центровете Стойко Ненчев и Венци Рагин. С огромния си опит Стойко усети важността на момента, влезе в спор със запален привърженик на домакините, вдигна адреналина в залата, след което хладнокръвно и безжалостно им наниза няколко аса, което реши гейма.
Не можем да пропуснем и фактът, който със сигурност повлия на представянето на Хебър в първите две части. В залата, в която Монтана играе домакинските си мачове не бяха демонтирани баскетболните кошове, което категорично затрудняваше двата отбора. Наличието им правеше практически невъзможно изпълнение на сервис с отскок от линията зад зона 6. Едва ли има съперник на Хебър, който да не знае, че „тигрите“ в голяма степен разчитат на началния си удар? Не искам да си мисля, че кошовете бяха оставени нарочно, но в съвременния спорт нищо не е случайно.
Както вече стана дума, достигането до пети гейм внесе спокойствие в Хебър. Двата отбора бяха равностойни, но в крайна сметка победата отиде при опитния и стойностен отбор.
