Илиян Кузманов, Фондация Арт Ангел и Форум Аз Обичам България зарадваха децата имигранти във Военна Рампа с оборудвана стая за забавления. Това е място, в което децата да могат да разтоварят стреса от един от най-тежките преходи през Афганистан – Пакистан – Иран – Турция – България. Място, в което те могат да се забавляват от сърце и където могат да разберат, че България е едно приветливо и слънчево място, в което ако пожелаят могат да се реализират и да бъдат щастливи. The Fun Room както са я нарекли създателите ù е оборудвана с телевизор, Play Station, PC Dell Alienware и удобни кресла за gaming. Отделно децата получиха комплект за крикет и комплекти за рисуване. Както и имаше много donuts и Coca Cola за всички. В общи линии, имат силни предпоставки за много забавления и детски смях. Защото едно цивилизовано общество трябва да култивира радост, а не омраза; лоялност, а не подчинение.
Форум Аз Обичам България е създаден с цел да търси причините и да предлага рационални решения за демографската криза, която е унищожителна не само за българската икономика, но и за обществото ни като цяло. Един от основните стълбове на форума е демонстрацията на ефективността на гражданското общество, съставено от активни и самоинициативни граждани, като контрапункт на бюрокрацията, корупцията и безхаберието. Илиян Кузманов е не само успешен писател навън, но и човек успял да реализира няколко мулти милионни инициативи зад граница. Изхождайки от своя опит в чужбина той говори и за създаването на среда, която да е плодородна относно бизнес и интеграция. Друга причина за създаването на Форума е решението Илиян да се релокализира в Лондон заради заплахи и системен тормоз, на който той е подложен в Пазарджик, както и пълното безхаберие на институциите, които имат единствено интерес в безразборното харчене на публични средства, но без нула загриженост за същата тази публика.
Как да обичаме България? „От сърце“ отговаря Илиян Кузманов, не заради някакви условности. Най-малкото защото има безброй други места, с които е невъзможно да се борим на конкурентна обективна основа, затова ни остава да бъдем привлекателни. Има толкова много места по света където стандартът е нисък, но въпреки всичко хората искат да са там, защото е готино, хората са усмихнати и се опитват да направят живота ви слънчев. Има такива места и ние, за да се преборим с демографската криза, трябва да бъдем такива.
Илиян, какво смяташ за това разделение в България? Днес например, може да си отвориш Facebook и огромен брой привидно интелигентни хора употребяват думи – „турци“, „орди“, „духовно нисши“, „маанета“, „фесове“ и т.н. Това е политическата риторика днес в социалните мрежи – ние срещу тях. По този начин ние дамгосваме не една или две партии, само защото са опозиция… Какво остава да очакваме като отношение към имигрантите от Афганистан?
Добрият стар способ да избягаме от проблемите и да не ги назовем с истинските им имена. Дамгосваме и проблема е решен. А клеймото можем да го сложим на всеки. Като през Соца липсва индивида, липсва отговорността. И разбира се, все някой на Запад ни е виновен. Да не забравяме, че Турция е най-големият съюзник на САЩ. С малки нюанси разбира се, тогава на 100% бяхме комунисти и мразехме всички религии. Днес има едно разделение в България, същото което имахме 80-те години на верска и етническа основа. Тогава ние като общество извършихме ужасно престъпление. Да като общество, а не като система, защото ние мълчаливо все още сме съучастници във Възродителния Процес, дори и чрез отношението ни към различните етнически, верски и сексуално. Този език на неприкрита омраза и разделение е достигнал навсякъде – музика, политика, социален живот. С него елементарно си обясняваме всички злини, прокарваме разделителни линии и оправдаваме сляпо всичко, безусловно, в нас, в децата си. Ние гласно обвиняваме за всички злини, мразейки, малцинствата, а не формално тази омраза отива към Западния свят, „защото той е докарал всичко това зло“. Без дори и да се замислим, че това е просто ехо, на онзи другия строй, който бе построен на омраза и ненавист.
(Илиян, Канада – личен арфив)
Разкажи за Канада. Все пак ние си имаме Канадски възпитаник за премиер, обграден от много млади хора учили навън. Там навярно е като у нас в момента, защото те също използват този език, делят емигрантите на бели и цветнокожи…
Аз съм живял в Квебек, едно от най-силно консервативните общества в Канада в основата на което е Римо-Католицизма. А Монреал от своя страна, за да се съхрани се е превърнал в консервативен бастион на Англосаксонския свят, съхранявайки най-добрите му традиции в най-чистия вид. За съжаление има много Българи, който виждат само пари и възможности от този, а и от нашия свят. За това имали очи, това видели. Много жалко! Но аз сам съм си постигнал всичко, по много трудния начин. Просто сме различни породи. Първата ми работа в Монреал, Канада бе в център за бежанци. С децата обикаляхме навсякъде в търсене на добре прекарано време – на плаж, на лунапарка, в парка, рисувахме, готвехме, играехме на компютри. В крайна сметка, целта бе те бързо да се справят със стреса и да започнат да живеят пълноценно отново. В България не става въпрос за условията или за това че обществените поръчки са в пъти завишени, навярно. А за това че има не само безхаберие, но и отрицателно отношение към хората, които биха могли да бъдат гръбнак на нашата икономика.
(Илиян, Канада – личен арфив)
Днес много се говори за думата мостове. Нали това е в основата на ЕС?
Спомням си за младия Марко Поло в двора на Кублай Хан. Най-могъщият за времето си владетел, пред когото трепери целия свят е събрал в двора си учени и мислители от същия този свят с желанието да обогати империята си. Той се обръща към Венецианският търговец с въпроса какво е най-великото изобретение на мястото от което идва. И Марко му отговаря – мостовете. Те не са път само за каруци и стоки, те са път на знанието, на науката, на духовното обогатяване, на това което ни е направило хора. Мостовете не разделят хората те им позволяват да пътуват, да посрещат и да бъдат посрещани. За съжаление, ние бяхме в един строй, който само гореше мостовете, садейки омраза между нас и другите. Култивирайки страх и ненавист. И този товар ние продължаваме да го носим и днес. Все още се делим, все още се мразим. Даже и демокрацията я възприемаме по най- извратения начин. Ние реставрираме система, която ни караше да мразим или да се страхуваме от всичко различно. Бяхме поставени в страх и зависимост от държавния апарат, за това къде ще живеем, какво работим, какво мислим… И днес в речниците на реставраторите присъства жаргона който трябва да бъде криминализиран. Те слагат етикети, те генерализират, делят ни на групи. На културно нисши и висши. На правилно религиозни и сектанти и талибани.
(Илиян, Канада – личен арфив)
Нещо за финал в контекста на форума?
Българите имаме диаспори по цял свят. И на всякъде ни приемат повече от гостоприемно. Във всеки край на света имаме и български училища, и народна самодейност, и наши вестници, ресторанти и кафета. Такива условия и отношение трябва да предоставим на всеки който идва в България. И да не забравяме че цивилизования свят не дели хората на бели и черни! Разбира се ако искаме да сме част от него, защото има други места, които доста успешно властват чрез страх и омраза към всичко различно.
Автор: Б. Георгиева
