Кражбата на самоличност в онлайн вече ще бъде криминализирана чрез създаване на нов състав в Наказателния кодекс (НК) в главата, касаеща за компютърни престъпления. Това предвижда новият проект на Министерството на правосъдието (МП) за промени в НК. Новите текстове вече са качени в Портала за обществено обсъждане и тепърва заинтересованите страни могат да изразят позиция.
Предложението е мотивирано с това, че тези деяния са особено опасни, тъй като застрашават правата на личността в интернет – на име, на чест и достойнство, на изразяване, на търсене и разпространяване на информация и др. Кражбата на самоличност онлайн може до доведе и до тежки имуществени или неимуществени вреди, свързани с фалшиви поръчки, теглене на кредити на чуждо име, тормоз, безпокойство, стрес и др.
„Наказателна отговорност в този случай обаче ще се носи единствено при представяне за друго, реално съществуващо лице. Под ударите на закона няма да попадат например представянето за литературен или друг измислен герой“, посочват от министерството.
Основният състав на престъплението е формулиран в предложения нов чл. 319ж НК, който казва, че лицата, които чрез информационна система или компютърна мрежа се представи за друго лице, като използва чуждо име, снимка или други лични данни, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба до 5000 лева. Ако обаче деянието е извършено повторно, тогава наказанието вече скача до 6 години затвор. Ако от престъплението са настъпили тежки последици за зесегнатото лице, то ще е до 8 години затвор.
Акцент в проекта е създаването на нова глава „Тероризъм“ в НК, както и по-високите санкции за юридически лица в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) в случаите, когато са създадени или използвани за тероризъм, пране на пари или за престъпление, свързано с организирана престъпна група. Деяния, класифицирани като „тероризъм“ вече ще се наказват с доживотен затвор.
Новата глава „Тероризъм“ е в отговор на препоръки на Европейската комисия към страната ни и ще унифицира НК с всички действащи международни и европейски актове в областта на тероризма и прането на пари, посочват от министерството на правосъдието. Текстовете са в два раздела и една допълнителна разпоредба относно допълнителните наказания и режима на отнемане на имущества, предназначени за терористична дейност.
Първият раздел обхваща същинските терористични престъпления като вземането на заложници, завладяването и разрушаването на плавателни средства, застрашаването на въздухоплаването, престъпленията с ядрен материал, както и телесни повреди, унищожаване на сгради и др.
Вторият раздел пък включва несъщински терористични престъпления, които се отнасят до по-ранните подготвителни етапи – приготовление, набиране и обучаване на терористи, финансиране, организирана терористична дейност, пътуване с цел тероризъм, лично укривателство на терорист, както и заканата за тероризъм.
Новите текстове предвиждат за подобни деяния горната граница на присъдата да бъде доживотен затвор. Предложени са обаче допълнителни наказания, свързани с лишаване от права и конфискация. Промяна има и в главата, отнасяща се към престъпления против паричната и кредитната система. Вече към тях ще се приравняват и престъпления, свързани с криптоактиви и криптовалути.
С преходните и заключителните разпоредби се предлагат промени в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), свързани с отговорността на юридическите лица. За първи път се регламентира възможността за образуване на производство за реализация на отговорността на юридическото лице в случаите, когато то е създадено или използвано за тероризъм, пране на пари или за престъпление, извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.
„Това ще позволи търсене на административнонаказателна отговорност от юридическите лица и когато не е налице облага от извършеното престъпление“, се казва в мотивите към проекта.
В него е предложен и нов алгоритъм за определяне на размера на санкциите, които ще са в зависимост от равностойността на облагата. Така, например, при облага от над 500 хил. лв., максималната санкция ще може да достигне 10 млн. лева. Когато облагата няма имуществен характер или размерът ѝ не може да се установи, съответната санкцията ще е от 5 хил. до 5 млн. лева.
