Децата създават профили в социалните мрежи във все по-ранна възраст, като 80% от тях влизат в платформите преди да навършат 12 години. Това сочи ново проучване за дигиталния живот на децата и техните родители, проведено от агенция за пазарни проучвания „Арбитраж“ в края на 2024 година.
Изследването показва, че 9 от 10 подрастващи до 19-годишна възраст имат профил в социалните медии, като 75% го създават преди да навършат 12 години, а 5% – преди да са станали на 7 години. Данните са събрани сред деца (7-12 години), тийнейджъри (13-19 години) и техните родители.
Според проучването над 90% от тийнейджърите и близо половината от децата прекарват повече от 2-3 часа дневно онлайн. По-малките интернет потребители най-често играят видеоигри и гледат филми, докато тийнейджърите предпочитат филмите и използването на социалните медии за комуникация и забавление.
Интересен е начинът на създаване на първия профил в социалните мрежи. В 44% от случаите децата правят това с помощта на родител или друг член на семейството, като едва 45% от тези профили са отбелязани като „детски“. Около една четвърт от родителите сами регистрират децата си, като тогава почти 60% от акаунтите са създадени специално за непълнолетни потребители. В 32% от случаите децата се регистрират самостоятелно, като тогава едва 17% от профилите се отбелязват като „детски“.
Родителският контрол става все по-важен
С по-ранното навлизане на технологиите в ежедневието на децата се засилва и ролята на семейството за контрол и защита на непълнолетните интернет потребители. Над 90% от родителите на деца и 44% от родителите на тийнейджъри осъществяват контрол над дигиталния живот на подрастващите под различна форма.
Всеки пети родител на дете до 12-годишна възраст забранява използването на социални медии и позволява достъпа до интернет само под наблюдение. Майките и бащите на по-малките деца най-често инсталират приложения за родителски контрол или допълнителни одобрения за използване на приложения. Родителите на тийнейджъри обикновено следят браузинг историята и ограничават екранното време.
Онлайн заплахи пред децата и възрастните
Важен фокус в анкетата са предизвикателствата, с които подрастващите се сблъскват във виртуална среда. Малко под половината от децата са виждали смущаващо съдържание, докато тийнейджърите са изложени по-често на подобни публикации и делът им е почти 80%. Това са най-вече различни форми на агресия и обиди, както и негативни коментари – основно в социалните медии.
Обект на онлайн тормоз са 12% от децата и 23% от тийнейджърите. За децата той се изразява в обиди и подигравки, а при по-големите към тях се включва и споделянето на съдържание без съгласие. Запитани какво правят, ако някой ги тормози или им изпраща неприлични съобщения, най-много участници посочват, че биха блокирали профила – 76% от тийнейджърите и 57% от децата. На второ място при по-малките се нарежда намерението да кажат на някого (33%), докато почти една трета от младежите предпочитат да докладват профила.
Фишинг измамите също са сред сериозните опасности в интернет както за подрастващите, така и за родителите. 42% от младежите на възраст между 13 и 19 години посочват, че не са напълно наясно какво представляват този тип измами, а 11% вече са ставали жертви на фишинг атаки. Макар родителите да са по-запознати и само 28% не знаят как действат, броят на засегнатите е по-голям: близо една четвърт от възрастните са били обект на злоупотреби. Опитите за измами се случват най-често в имейли и социални медии – платформите, които и родителите, и децата използват ежедневно. На трето място при тийнейджърите се нареждат онлайн игрите, които също се използват като канал за злоупотреби.
Дигитални умения за защита и превенция
Децата и тийнейджърите успяват да определят какво не е подходящо да се публикува онлайн. В топ 5 на спонтанните им отговори се нареждат голотата, лични снимки, обиди, агресия и лични данни. Малчуганите обаче срещат затруднения при защита на устройствата си от вируси и създаването на силни и различни пароли. Тийнейджърите са по-уверени за дигиталните си компетенции, а близо 30% посочват, че са използвали платформи, базирани на изкуствения интелект (AI) – предимно в училище.
Проучването показва, че младото поколение има желание да научи повече за безопасното използване на интернет. Три четвърти от подрастващите изразяват готовност да надграждат знанията си по темата. Сравнение с данните от миналогодишното проучване показва, че ролята на семейството става по-голяма. Ако преди 68% от анкетираните деца и 42% от тийнейджърите са споделяли, че искат да получават нови знания от родителите си, то сегашните резултати показват, че делът им се увеличава и вече достига респективно 80% и 60%.
Това подчертава необходимостта от активно участие на родителите за подготовката на подрастващите и защитата им в дигитална среда, като акцентът трябва да бъде върху изграждането на здравословни навици у децата и поддържането на доверителна връзка родител-дете.
