Не е лесно да носиш короната от тръни на нашите балкански ширини, още повече в сферата на културата и литературата, там където социалната стълбица е висока и много хлъзгава… А в свободния свят, при свободните хора, не е така, друго е…
Знаете ли какво винаги съм се чудел – защо един Анди Гарсия може да се спре до случаен просяк и да му каже, че е талантлив, защо един западен композитор, може да чуе цигуларка от прозореца си в Шератон, да слезе при нея и да я направи световна звезда, защо едни рокаджии, могат да си харесат един гайдар и да кажат „искам го на сцената“, а един наш продуцент, който някога си е мислел, че е рокаджия да го прати в пета глуха. Как така един просяк в Щатите може да стане най-продаваният автор, един неграмотен затворник в Индонезия може да спечели Нобелова Награда за Литература, а у нас изключителен талант като Азис е превърнат в нарицателно от група хора, които без държавните пари не биха оцелели и ден. Но може би в това е и разковничето – в медиокрацията или там както искайте я наричайте тази система, базирана на народа, хората, общото, място за индивидуалност и талант няма. Има „ние“ и „те“, има или си от „нашите“ или си от „вашите“. Но пък има много сполучливи митични истории, клишета, лозунги от манифестации… а и имаме и шум за едни пари, за едни черни дупки, за един НПО сектор, за една книга която раздвижи духовете. Защото в крайна сметка, аз съм в България и на път съм да осъществя първия реален социален бизнес тук.
ДС агент – изпратен да опознае света и да се върне, за да обучава населението на това което е видял; такива агенти, като мен се разхвърляни из цялата страна и извършват превъзпитателна дейност – това е една от любимите ми конспиративни теории, разпространявана доста упорито, съчинена в родното ми Калугерово от бивш милиционер, които след пенсионирането си става учител по български език. Забавният момент е че той от време на време искрено се ядосва, като се съпротивлява в социалните мрежи, че ние тук в България не сме аборигени да ги учат и възпитават „атлантици“, което малко се пропуква с ДС. Смятам че е остатъчен рефлекс от едно друго параноично време, въпреки че се гордея от ролята си на Зорге. Същият милиционер индиректно оплю западния Амазон, който продавал на едно книги с перилни препарати, оплю качеството им на критика, както и западния, неук и елементарен читател. Но това всичко е резултат на упадъчния Запад, който аз се опитвам да инсталирам в България.
Очевидно човекът провежда пиар кампания защото много медии са подведени по един и същи начин– един от многобройните разобличаващи коментари в официоза на поп четенето у нас „Какво Четеш“ – би трябвало да бъде изключително скъпа ПР кампания. По груби сметки в порядъка на няколко стотин хиляди, само за публикации. За справка може да се ползва https://www.whitepress.bg .Плюс адекватен ПР специалист навън, а и у нас, отива на доста. В допълнение всички благотворителни инициативи свързани с книгата, които са за около десет хиляди лева. Като добавим и Балканското Книжно Рок Турне, което бе два месеца, четири страни, хотели, престой, всички разходи… около тридесет хиляди лева. Цифрата се получава доста забавна за ПР, в който накрая подарявам книгата на българската публика напълно безплатно.
Местна журналистка ми написа, че съм автор на най-големия медиен социален експеримент. Същата журналистка е на корицата на книгата, провъзгласявайки ме за Дон Кихот и най-добрия български автор, само няколко месеца преди да се генерира този шум. Но идея си нямам защо се случват тези метаморфози. Може и защото книгата в действителност е социален продукт, генерирал голямо внимание и засегнал доста интереси в предоставянето на социални услуги и НПО-тата живеещи от точене на държавни средства, не зная, мога само да гадая. Дали у нас много неща са навързани?
Новият ни Министър на Културата – още един от многобройните коментари в българските социални мрежи. Никога не съм искал да се занимавам с политика, въпреки че ми бяха предлагани избираеми места в листите. Даже последно от хората, който стоят зад „Какво Четеш“ след Балканското ми Книжно Рок Турне или може би заради него. Но както се казва, гроздето е високо и кисело. Аз всичко съм си го плащал сам, не съм едно от всички останали НПО-та, които само и единствено живеят на грантове и финансирания. Когато искам да кажа нещо си слагам аз билбордовете, че трябва да се ваксинираме, не искам 10 милиона от Парламента за това. Но заради това ме сравняват навярно с Азис, за което само мога да се радвам. А и българските издатели, ох… толкова наши писатели са направили богати…
Книгата е преписана от друга с подобно заглавие издавана на български език – навярно плагиатстването е доста модерно течение днес сред политиците, а и навсякъде, но е хубаво да не се плагиатства самата истерия около него. Забавният момент е че навсякъде навън, дори в Амазон от около 70 ревюта, всички твърдят че книгата е различна, уникална, нещо нетипично. А в България се появява теория, упорито разпространявана, че съм преписал книга, която така или иначе никой не купува. Според мен си е добър маркетинг на издателството на непродаваема книга (или доброжелатели) да обвиниш международен бестселър, че е изплагиатствал родна преводна книга, чието заглавие съдържа свещен текст. Но тук всеки може да си говори и съчинява всичко за всеки, стига да не е от нашите, така че е забавно. Властелинът на Пръстените, сравнение с нашите тролове просто е аматьор.
Агент на чужда държава – Щатите, Русия, Англия, Турция, Талибаните (заради брадата) – в общи линии много са местата, с които са ме свързвали. Към това мога да добавя, че пера пари на различни хора, любимото ми е че съм поставено лице на г-н Пеевски, но съм чувал и чел много други – на албанската мафия, на руската мафия, на италианската мафия. И това всичкото пране на пари в Пазарджик!?
И теориите от отвъд океана, определено са доста забавни. Теорията на едно италианско радио от Бостън ме свърза със семейство Бонано в Ню Йорк и Шестте Семейства, само защото 6 месеца съм бил личен помощник на кандидат кмет на Монреал, която е омъжена за един от най-успешните строителни предприемачи в Канада, който е от италиански произход. В общи линии се получи, че благодарение на тях имам успешен бизнес в Лондон, както от страна на клиенти, така и от страна на всичко, което си пожелая. В общи линии историята за Аладин, разказана доста модерно.
Тайни организации – Илюминати или нещо такова. От няколко места се пусна слуха, че членувам в някаква вътрешна на МЕНСА в Берн. Но това с тайните организация не спира до там, спрягат ме като част от Масони и Семейство Ротшилд, което е причината да съм бил във Венеция. Членувал съм в Skull and Bones, Opus Dei и Illuminati. В общи линии, ако си ги сметна всичкия месечен членски внос, защото нали не си мислите че в такива тайни организации се членува безплатно, ще бъде колкото ПР за една безплатна книга в България.
И народната мъдрост не спира до тук – книгата ако не съм я преписал и ако не е нещо посредствено, съм черпил знание от тибетски Лами, посещавайки тайни манастири в Тибет. Навярно са ми я дали книгата наготово. Някакъв Златен Дракон имало на семейството ми дълбоко заровено в Отоманската История. Така че най-логичното от всичко ще да е било – да съм го претопил, продал и платил за целия този ПР, за да четата в България безплатната ми книга.
Автор: Илиян Кузманов
