Местността в която се намира пътеката е резерват от национално значение и е позната с името „Беглика”. Това наименование е свързано с времето на отоманското владичество и означава място, на което пастирите са докарвали своите стада за да бъдат преброени и обложени с данък от държавата.
Местността „Беглика” съхранява запазени кътчета естествена природа, слабо повлияни от човешката дейност, затова през 1960 година тук е обявен резерват „Беглика”. Общата му площ е 1463 ха. От направените проучвания досега е известно, че на територията му се срещат над 400 вида висши растения, сърни, елени, лисици, мечки, многоброен е и птичия свят, сред който основен представител е глухаря.
Резервата е покрит от иглолистни гори, като преобладаващ е смърчът. Възрастта на горите се оценява на над 130 години. Отделни дървета са на възраст над 180 години, и достигат до 35 м височина. Територията на резерват се намира на надморска височина от 1600 до 1900м. Част от резервата е и язовир Голям Беглик. Околностите на язовира изобилстват с живописни заливи, заобиколени от гъсти гори и зелени пасища. В централната част на има два острова, почти изцяло покрити с гори.
В резервата са установени много защитени и ендемични растения:
Алпийско сграбиче (Astragalus alopecurus) известно и като ценралноалпийски клин – ендемитен растителен вид, който в България се среща единствено в местността Беглика. Представлява многогодишно тревисто растение с добре развити изправени стъбла. Листата му са нечифтоперести, влакнести, а цветовете му са жълти. Цъфти през месеците Юли – Август. Височината му е 50-100см. В района на Беглика може да бъде видян по протежението на едноименната екопътека и по границите на резервата. То се е превърнало в емблема на резервата.
Родопско крайснежно звъниче (Soldanella rhodopaea) – многогодишно тревисто растение. Височина на растението над земята е от 7 до 20см. Листата бъбрековидни, слабо кожести, събрани в основата на стъблото. Цветовете събрани в рехав сенник. Венчето петделно, правилно, звънесто, венечните дялове дълбоко нарязани. Тичинките 5, прикрепени в основата на венчето. Плодникът един, горен. Цъфти май-юли.
Родопско омайниче (Geum rhodopaeum) – многогодишно тревисто растение високо до 40см. Цветовете са оранжеви. Приосновните листа са с 3-6 двойки листчета. Цъфти юни – август. Български ендемит – разпространен единствено в България.
На десетина километра в западна посока се намира връх Голяма Сюткя с височина 2186 м, отстъпващ само с пет метра на най-високия връх в Родопите – Голям Перелик.
Трасето на екопътеката е приятно, няма стръмни участъци и е подходящо за всички възрасти. Преминаването на пътеката ще ви отнеме около 3 часа. Задължително е да следвата маркировката от жълти метални пластинки, поставени по дърветата край трасето. По пътеката ще се насладите на много редки и интересни видове, сред които синята кандилка, родопската телчарка, безхлорофилното растение родопска горска майка, както и срещащото се единствено в района на резервата във България – алпийско сграбиче.
За посетителите е важно да знаят че тук е забранена всякаква човешка дейност, с изключение на охраната и преминаването през маркираните пътеки за посетители, със цел запазване и съхраняване на многобройните представители на флората и фауната.
Най-подходящо време за посещение са месеците от май до септември. Удобно място за пренощуване в района, е експерименталната станция на БАН, намираща се в непосредствена близост до началото на маршрута. Капацитетът на базата е 12 човека.
В резервата няма заведения за хранене, най-близките такива са в района на язовирите Батак и Широка поляна.
Източник: http://rodopchani.bg/
