Калугеровският манастир „Свети Никола“ е разположен по поречието на р.Тополница, край село Калугерово на 25 км северозападно от Пазарджик. Светата обител е и на 6 км северно от магистрала „Тракия“, като от там до манастира може да се стигне пеш за около 30 минути.
История на манастира:
Калугеровският манастир „Св. Никола“ е съществувал още през X-XIIв, но в началото на XVв е разрушен от турците. По-късно манастира е възстановен и е споменат за пръв път в една ръкописна бележка върху миней от 1693г. През XVII и XVIIIв обителта е средище на книжовна дейност и там е създадено килийно училище.
През юли 1871г в Калугеровския манастир идва Васил Левски и основава революционен комитет в състав: Иван и Никола Ръжанкови, йеромонах Кирил Слепов и Теофил Бейков -учител. Тук са заседавали дейци от околните села. По-късно манастирското братство взема дейно участие в подготовката и избухването на Априлското въстание (април 1876) и поради това е опожарен от турците.
В периода 1906-1908г. Калугеровската обител е изградена наново и се е запазила и до днес. В момента Калугеровският манастир е действащ, като там пребивава само един монах. В манастира е запазена мраморна плоча от времето на римския император Юлиан Апостат (361-363) и няколко подобни плочи от XIXв и началото на XXв с надписи на български език.
Тук през юли 1871 г. идва Васил Левски по време на втората си обиколка из Южна България. Той влиза във връзка с калугеровците Никола и Иван Ръжанкови, с йеремонах Кирил Слепов от Сопот, който от 1874 г. става игумен на манастира, както и с Теофил Бейков – учител в създаденото още през 1818 г. килийно манастирско училище. Под ръководството на Апостола се полагат основите на Калугеровския таен революционен комитет с председател Теофил Бейков.
Но манастирът ще остане записан със златни букви в политическата история на България преди всичко с дейността на Георги Бенковски и подготовката на Априлското въстание. Той идва в Калугерово на 11 февруари 1876 г.
В манастира представители от околните села полагат клетва пред кръста на отец Кирил и револвера на Бенковски. Този революционен акт е естествено въведение към историческото събрание на Оборище, към величавата Априлска епопея.
Голямата нова църква доминанта в обновения архитектурен манастирски комплекс носи посвещение на Свети Никола Мирликийски, патрон на много пъти изгаряната през вековете стара българска обител, в която са се преписвали древни църковни и светски книги, съхранявали са се ценни икони, стенописи и култова утвар.
Църквата е висока, еднокорабна, едноабсидна базилика с кула-камбанария над входния западен портал. Основният й камък е положен през 1898 г. Според каменния надпис църквата е била завършена окончателно през 1906 г., но сравнително добре запазените икони говорят, че е функционирала още от 1899 г. В околностите на манастира има много красиви места, подходящи за разходка и пикник.
Източник: ivailomirchev.blog.bg
