Пафтите в миналото са един от най-красивите елементи в народния костюм на българката. Със своята изящна изработка от различен материал и с украса от причудливи фигури и плетеници, те са символ на женственост, от една страна, а от друга изпълняват ролята на пазители на най- важната част от тялото – предната, детеродните органи. Те са още и знак на социален статус- преминаването на девойката в омъжена жена. Подаряват се на момичето от семейството на момчето при годежа им.
Пафти или чапрази произлизат от персийско – турски –pafta или ҫapraz и означават украсени метални токи за колани, които играят ролята на накити в женската народна носия в България. Те са с различни размери, а по форма са продълговати, правоъгълни, кръгли или с форма на палмета /запетая/ със завити нагоре краища. Обикновено представляват две плочки, едната от които е снабдена с кукичка, а друга с халка за закопчаване на кукичката. При някои от моделите, към кукичката е прикрепено щитче или т. нар. „пафте”, с което в закопчано положение пафтите изглеждат като съставени от три части.
Поради по-голямата повърхност за ювелирна обработка този вид накити се отличава с богато разнообразие на декоративни мотиви и сюжети. Най-често срещани са композициите от флората /цветя, листа, клонки, гроздове/ и фауната /пауни, гълъби, двуглави птици, змии/. Освен тях на някои пафти могат да са изобразени и цели библейски сцени.
Пафтите се изработват от кована мед или друг метал, който после се посребрява или позлатява. За оцветяване, позлатата се смесва с живак, а отделни елементи се емайлират. Някои пафти са допълнително украсявани с апликации от седеф, рог или кост, с инкрустации на камъни и стъкло, както и с изящна филигранна обработка.
Експонат на месец октомври са пафти -бронзови, лети, правоъгълни. Едната пафта с халкичка, повърхността покрита с геометрични и растителни мотиви. При украсата използвана стъклена паста.
