По време на Преброяване 2021 е получена информация за три основни характеристики на здравния статус на населението: самооценка на здравето, наличие на ограничения в ежедневните дейности поради здравословен проблем (лица с ограничение) и хора с увреждания.

Съгласно националното законодателство и методологията на преброяването въпросите по      темата за здравния статус са доброволни. Тъй като част от населението на страната не беше обхванато по време на преброяването, и за нея бяха добавени данни от административни източници, структурите и съответните коефициенти, характеризиращи здравния статус на населението са изчислени към общия брой на отговорилите лица, а не към цялото население.

Самооценка на здравето

Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот,  дължащи се на причини, свързани със здравето. Зададеният въпрос „Как най-общо оценявате Вашето здраве?“ е субективна оценка на лицата с петстепенна скала за отговор и се отнася за здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.

Към 7 септември 2021 г. в област Пазарджик най-големи са броят и относителният дял на лицата, които самоопределят здравето си като добро – 99 199 (48.2%), следвани от много добро – 49 661 (24.1%), и задоволително – 39 027 (19.0%). Като лошо и много лошо оценяват здравето си съответно 8 142 и 1 561 души, или 4.0 и 0.8% (фиг. 1). Лицата, които са посочили, че не могат да определят, са 2 298 (1.1%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 6 024, или 2.9% от отговорилите лица.

В представянето на структурата на населението по самооценка на здравето и изчисляването на относителните дялове на съответните категории не са включени лицата, добавени от административни източници, поради особеността на въпроса и необходимостта от самооценка от преброяваните лица.

Самооценката на здравето в голяма степен зависи от пола и възрастта на лицата.  Мъжете са по-позитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро (75.2%) в сравнение с жените (69.6%).

Възрастта оказва съществено влияние при даваната самооценка на здравето. За децата на възраст 0 – 14 години като много добро или добро е оценено здравето на 94.1% от момчетата и на 94.6% от момичетата.

С повишаването на възрастта намалява броят и съответно делът на населението с добро или много добро здраве, а се увеличават лицата, които оценяват здравето си като задоволително,  лошо и много лошо. Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като много добро и добро оценяват здравето си 43.6% от мъжете и 37.2% от жените. Задоволително е то за 40.2% от мъжете       и 44.3% от жените.

Значителни са различията в самооценката на здравето в зависимост от етническата група, към която се определят преброяваните лица. Определилите се като българи са най-критични при  самооценката на своето здраве в областта. В сравнение с останалите етноси сред тях най-малък е делът на лицата, определящи здравето си като добро или много добро (71.1%). Като задоволително оценяват здравето си 19.9% от самоопределилите се като българи, а 4.8% – като лошо или много лошо. В тази група са най-големи дяловете на тези, които не могат да оценят здравето си (1.2%)    или не желаят да отговорят на въпроса (3.0%).

Най-позитивни са лицата от ромския етнос, 83.2% от които определят здравето си като много добро или добро. В сравнение с останалите етноси в страната сред ромите са най-ниски дяловете на лицата, определящи здравето си като задоволително (10.8%) или не могат да оценят своето здраве (0.4%). Като лошо или много лошо оценяват здравето си  4.2% от самоопределилите се като роми, а 1.4% от тях не желаят да отговорят на въпроса.