На днешния ден се навършват 81 години от смъртта на руския писател Михаил Булгаков. Той е от онези писатели в Руската литература, които съдбата изкусно владее. Цялото му битие е сякаш обречено на поражение в живота и на бляскава победа на полето на литературата в двубой със Съдбата. С какви дарове трябва да бъде обсипан човек, през какви полети и падения, изкушения, изпитания и съблазни следва да премине, как да се заплете житейският му сюжет, какви приятели, врагове и жени да го съпътстват, та да напише „Бялата гвардия“, „Кучешко сърце“, „Театрален роман“, „Бяг“, „Майстора и Маргарита“? Тези въпроси намират отговори в неговото творчество.
Роден през 1891 година в руско семейство от средната класа в Киев, през 1916 година завършва медицина в Киевския университет. В годините на Първата световна война и Гражданската война работи като лекар в различни части на страната. След като не успява да емигрира, той се опитва да се приспособи към болшевишкия режим, като през 1921 година се установява в Москва с намерението да се занимава с литература.
В началото на 20-те години Булгаков публикува в печата множество фейлетони и издава първите си прозаични работи, често включващи автобиографични елементи. Широка известност получава през 1926 година с успеха в московските театри на няколко негови пиеси, най-вече на „Дните на Турбини“, която става изключително популярна с отклоняващото се от нормите на доминиращата пропаганда представяне на Гражданската война от гледна точка на градската средна класа.
След няколко успешни години в московските театрални среди, в края на 20-те години Михаил Булгаков изпада в немилост пред режима, пиесите му се забраняват от цензурата и много от прозаичните му текстове не се издават. През този период той пише своя роман „Майстора и Маргарита“, издаден дълго след смъртта му, който му донася международна известност и днес е смятано за най-значимото му произведение.
Не е възможно да съм бил по-заблуден за един роман. Винаги съм си представял “Майстора и Маргарита” като тривиална любовна история в руски стил – дебела, тромава, дълбока и угнетяваща. Тези, които сте го чели, знаете, че нищо не може да бъде по-далеч от истината.
В един най-обикновен ден дяволът с няколко помощници пристига всоц Москва през 20-те години на XX век. Една глава се търкулва, а действието започва да се лута между комичното и трагичното, чертаейки дантели от човешка глупост. Дяволът играе своя луд танц, а около него се завърта вихър от всички човешки грехове, начело с алчността…
Пътем Булгаков рисува и картина от преди 2000 години, когато един мъж е на път да бъде разпнат. Съдбата му е в ръцете на римски властник, но и той не съумява да спре напора на историята. Тук няма богове, а предателите загиват бързо от чужди ръце, а не собствените си.
Междувременно в съвремието (вече доста далечно за нас, де) Москва буквално полудява, залята с изчезващи дрехи, трансформиращи се рубли, хаотични събития под диктовката на странни личности и един говорещ (и пиещ, и пушещ) котарак, докато забързаният каданс на разказа не поема към финала, в който главните герои най-сетне встъпват във владение на сцената.
И те не са без своите грехове, но имат любовта си и тя ще ги извади от лудницата и оковите на проваления брак. Магически крем ще превърне съсухарената съпруга в бляскава и озлобена вещица и тя ще поеме към отредената си роля да бъде дама на бала на самия Сатана…
Нищо чудно, че към тази книга има подобен култ. Объркваща, многопластова, безкрайно многолика – книга, която трябва да бъде препрочитана многократно. А съдбата й не е по-малко причудлива, отколкото на героите й.
Булгаков умира в Москва през 1940 година, на 48 години, от бъбречно заболяване.
Още приживе е превеждан на френски, английски, немски, италиански, шведски и чешки език.
Къщата в Киев, в която Булгаков и семейството му живеят от 1906 до 1919 година, е превърната в литературно-мемориален музей, официално отворил врати на 15 май 1991 година за 100-годишнината от рождението на писателя.