Спасителят възкресява Лазар четири дни след смъртта му

Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота

Снимка: ivaylovgrad.org

Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие. Лазар е бил приятел на  Иисус Христос.

Лазар е персонаж от евангелието на Йоан. Според него пребивава във Витания, и е брат на Марта и Мария. Исус го възкресява четири дни след смъртта му. След Възкресението, Лазар е принуден, заради преследване да напусне Юдея и да се пресели на остров Кипър през 33 г. (на 30-годишна възраст), където скоро апостолите Павел и Варнава през 45 г. го правят първия епископ на Китион (старото име на град Ларнака. Той служи като епископ в Кипър 18 години. След възкресението, той живее тридесет години, и умира в Кипър през 63 г.

Когато умира, четири дни след неговата смърт той е възкресен. Бог казва „Лазаре, излез вън!“, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.

Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.

На този ден се изпълнява обичаят „Лазаруване“.  Младите жени, наречени „лазарки“, берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница, който е на следващия ден. Момите са пременени в традиционни фолклорни носии. Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Но и тук, в къща където има ерген или мома за женене, в песните се вмъкват и любовно-женитбени мотиви:

Тук сме чули, разбрали, Лазаре,

че има ерген и мома, Лазаре,

я ергена женете, Лазаре,

я момата годете, Лазаре… 

Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.