Община Пещера е родно място на много известни българи, дали своя принос за съвременната култура, политика, медицина и образование. Градът има забележителна история, съхранена родова памет и автентични традиции. Много моменти от историята на родопския град обаче не са достатъчно проучени и известни на широката общественост. Започваме една поредица от материали, в която с помощта Мария Джуркова – общественик, родолюбец, съвременен будител и краевед, ще ви запознаем с малко известни факти и документи от историята на община Пещера.
Мария Джуркова
Знаете ли, че…Легендата за съкровището на Дионис, заровено край Пещера винаги е възбуждал интереса не иманяри и изследователи към изследване. В паметта на града винаги ще се помнят имената на полулегендарните образи на безнадеждните иманяри Дафо и Попето, които са изследвали всякакви турски планове и латински карти, говорещи за скрити богатства. Слуховете за заровената корона на княз Светослав Киевски и несметното съкровище на траките са разпалвали всякакви страсти за бързо и лесно забогатяване.
Едно писмо от 16-ти век обаче дава конкретика по отношение на едно медно богатство, скрито в недрата на родопския градец.
В Централен Държавен архив и до днес се пази един султански статут, с който се забранява на Пазарджишкия войвода да посяга върху медните руди, намиращи се в местността „Две могили“ край Пещера.
Султанският статут от 16-ти век. Собственост на ЦДА
Указът гласи следното: „ Бившият пловдивски кадия беше изпратил изложение до престолния ми град, относно желязната мина, находяща се в землището на село Пещера, местността „Две могили“ , Пазарджишка околия, която от дълго време насам била експлоатирана от пазарджишкия войвода. На много места от същата мина са открити следи от местни пластове. Ако се направят нужните разкопки за издирване на медта, макар и за да се укаже медта в самородно състояние , пазарджишкият войвода ще продължава да твърди, че той пръв е открил и е турнал ръка на въпросната мина, в чието място са открити и самите залежи. Същият претендирал дори да плаща известен наем на държавата срещу експлоатацията на същата мина.
Изглед къ м Калето-ЦДА1922г
Той, за да има право на експлоатация на бакърената мина , ще е нужно преди всичко, да бъде изпратено специално длъжностно лице на самото място, за да оцени и му заплати всички негови инструменти и снаряжения, съгласно реда, предвиден за заплащането на подобни неща от държавната хазна.
Според мнението на медната мина , която е открита в място, собственост на войводата и непосредствено експлоатираната от него желязна руда, тя, желязната мина ще трябва да се отдаде на предприемач-наемател за експлоатация, като една пета част от чисто произведеното количество мед се предава на държавата.
Според мнението на същия кадия, ще е нужно да се издаде и специална височайша заповед, с която да се забрани на пазарджишкия войвода занапред да престане да заема каквото и да било участие в експлоатацията на същата тази мина.
1072год. 1661год.
Документът е заимстван от архивните книжа на ориенталския отдел при Народната библиотека „Кирил и Методий“, носещ сигнарурен № О.А.К.14/2,-„
Дали обаче съкровището на Дионис е именно заровено в тази мина остава една тайна мистификация. В изследването на Стефан Захариев от 18-ти век е записано и следното : „ На юг от град Пещера се издига от планините висок горист връх, разделен горе на темето от една малка седловина ( към 175 градуса от Пещерското градище), който се нарича Перин или Пирин,, отгоре му се намира градище, некаква си дълбока пещера ( дълбока, тъмна пещера, казват в самата крепост) и изворите на малкия поток Луковица, който се влива в Пещерска река над града. Под черта се съобщава :“Преди години некой американски мисионер влезел в тая пещера, но скоро му изгаснала свещта, може би това е дупка на некое старо рудище…“
Археологически търсения -ЦДА 1922г.
Според проучванията на Стефан Захариев отново имаме твърдения, че в Пещера се е добивала медна и желязна руда в района на Пещера, чийто добив води началото си от древността. Самият историк предполага отново, че съществуват вероятности именно тук да се търси Пещерата на Дионис , още повече, че най-големите иманяри в страната и до днес продължават да издирват голямо съкровище, заровено в мините.
Захариев пише следното :“ Около Пещера има много развалени крепости. – част от юг от селото в Перунова нива има една, няколко часа на югоизток в Тъмба гора друга и т.н. , а първото население било към югоизток от сегашното село, дето се намират основите на къщите, из които и до момента изкопават големи кюпове, които събират по 800-1200 оки вода, а в някои от тези кюпове се намира и вкаменено жито. Към северозапад от селото (Пещера) се намират длибоки дупки, които наричат бакърджийски, дето са копали медния метал“.
Факт е, че и до момента в Пещера има местност по име „Бакърджиците“. Дали съкровището е мед или тайнственото имане на Дионис е въпрос на историческо изследване.
Друг факт, който следва да бъде изследван е дали името не града не е в следствие на това, че в този райно се предполага от дълбока древност, че се пази дълбоко в тайна ПЕЩЕРАТА НА ДИОНИС тепърва предстои да разберем.
До тогава може да следите тази рубрика и разкритията за Пещера в нея.
Приятен престой!
Автор: Мария Джуркова
