Община Пещера е родно място на много известни българи, дали своя принос за съвременната култура, политика, медицина и образование. Градът има забележителна история, съхранена родова памет и автентични традиции. Много моменти от историята на родопския град обаче не са достатъчно проучени и известни на широката общественост. Започваме една поредица от материали, в която с помощта Мария Джуркова – общественик, родолюбец, съвременен будител и краевед, ще ви запознаем с малко известни факти и документи от историята на община Пещера.
Мария Джуркова
Знаете ли, че…Кирил Атанасов Янков е роден на 17 февруари 1902год. Той е син на тогавашния кмет на Пещера Атанас Янков и Василка Чешмеджиева – сестра на небезизвестния пещерец Григор Чешмеджиев. Завършва образованието си в родния град и заедно с брат си Иван заминава за Германия, където той е приет да учи медицина, а брат му – инженерство.
Интересен факт от студентството променя съдбата на Кирил завинаги. В един от преподаваните предмети за домашно задание състудентите по технически науки трябва да решат задача по физика. Нито един от тях обаче не е в състояние да реши същата. Това прави именно Кирил Янков. На последващото занятие професорът се интересува има ли някой от студентите, който да е решил заданието. Единствено българската група се оказва подготвена. Професорът се интересува най-вече от обстоятелството кой именно е човекът, решил задачата, защото се оказва, че тя е особено специална и е за откриване на умове, склонни на значими съждения в областта на науката физика. Оказва се, че студентът е в Медицинския университет и неговото име е Кирил Янков. Професорът отправя предложение към Кирил да стане физик, но той не приема същото, докато не получава лично благословията на баща си Атанас Янков. Това се случва едва след като бащата лично е посетен в България от немския преподавател. Така през есента на 1921г. Кирил се озовава в Technische Universität Graz -Австрия, където започва неговото следване по физика. Дипломира се с отличие и не приема отправеното му предложение за работа като асистент в този университет.
Завръща се в България и учителства последователно в Казанлък, Русе и София. През 1928г. се явява и спечелва конкурс в Централния метеорологичен институт, където работи първоначално като асистент, а от 1934г. и като главен асистент по физика. Развитието на две основни геофизични науки в България – метеорологията и сеизмологията в България е поставено през 1891 г. от акад. Спас Вацов, но за първи сеизмолог на България категорично се счита пещерецът Кирил Атанасов Янков, който през 1936г. записва университета в Йена, Германия, където специализира сеизмология и се дипломира като първият български сеизмолог.
След своето дипломиране през 1938г. е назначен за началник в новосъздадената Сеизмичната и хроно-метричната служба при метеорологичната станция в София. Това е период на значително изследване и полагане на основите на първоначални инструментални наблюдения. Кирил Янков издава десетки научни трудове и публикации, участва активно в изследванията върху сеизмичната дейност.
Дори американският сеизмолог, на който е кръстена скала със сила на земетресения, Чарлз Рихтер цитира Кирил Янков в своя известен учебник „Elementary Seismology” : „…Материалите върху детайлите на разглежданите тук интересни наблюдения получих само на български език. За щастие се оказа възможност да ги преведа на английски. Скоро преди тези събития (земетресенията) е била извършена точна нивелация по линии, които пресичат цялата площ на разрушенията. Една година по-късно (1929) нивелировката е била повторена по същите линии. Резултатите са публикувани в отличната работа на Янков, прецизността на която не отстъпва на изходните данни.”
Кирил Янков работи на терен и със световноизвестният сеизмолог проф. Зиберг, който е един от създателите на следващата по известност скала за отчитане силата на земетресенията – Меркали-Канкани-Зиберг. Тази сеизмична скала отчита силата на земетресенията чрез ефекта, който те оказват върху постройките и хората.
Името на пещереца Кирил Ат. Янкове вписано и в Японската енциклопедия, редом до името на известния създател на Японската скала за отчитане на земетресенията Фусакичи Омори. Скалата Омори отчита поведението при земетресение на характерните японски сгради.
Освен сеизмолог, Кирил Янков е и един от най-авторитетните метеоролози в страната. Член е на комитета за изграждане на метеорологичната станция „Мусала“. В тази си дейност също има публикации със съществен принос в науката.
Тази активна дейност на Кирил Янков приключва рязко и болезнено по политически причини, свързани с Трайчо Костов. В този период Костов е един от идеолозите на Народния съд. По стечение на обстоятелствата той сам става жертва на същия. Осъден е на смърт след показен политически процес през 1949г. и е сочен за враг на народа.
Кирил Янков има неблагоразумието на едно събрание да се изкаже в подкрепа на Трайчо Костов, което по тъжна ирония е първото му и единствено политическо изказване. Моментално след това той е освободен от работата, която заема, трудовете му са забранени, а той повече от година остава без работа. През 1950г. започва работа като учител по физика в Ботевградската гимназия, а през 1956г. се премества в София, където също работи като учител по физика. Умира самотен и неразбран на връх Нова година – 01 януари 1959г.
*Огромна благодарност за съдействието на Иван Цолов- родственик на Кирил Янков.
Автор: Мария Джуркова
