Община Пещера е родно място на много известни българи, дали своя принос за съвременната култура, политика, медицина и образование. Градът има забележителна история, съхранена родова памет и автентични традиции. Много моменти от историята на родопския град обаче не са достатъчно проучени и известни на широката общественост. Започваме една поредица от материали, в която с помощта Мария Джуркова – общественик и краевед, ще ви запознаем с малко известни факти и документи от историята на община Пещера.
Знаетел ли, че...Константин Илич Могутин е роден в станица Пятиизбянска, Волгоградска област, Русия на 18 март 1904 г. Могутин е ученик в Крестовоздвиженската гимназия в Константинопол. След закриването ѝ учениците са изпратени в България да продължат образованието си. Около 1920 г. пристига в България.
Тук с роднини се заселва в Пещера и се записва да учи в руската гимназия в града. Завършва гимназията през 1926г. със златен медал и е приет за студент със специалност „Финансови дисциплини“ в Свободния университет за политически и стопански науки. Назначен на работа в Българска инвестиционна банка-Русе. Там работи 2 години като достига до длъжност директор.
Заради отличната си подготовка е назначен за главен счетоводител в „Българско речно плаване“. Води счетоводство и на промишлени предприятия от София. Още по време на ученическите си години в Пещера проявява изключителен музикален талант и сериозно се отдава на музиката като се самообразова. Започва да изучава теория на музиката, аранжиране и дирижиране. Забелязан е от известния руски диригент Колчаковски. Започва да взема уроци по пиано при известната пианистка от Шумен Мария Бламберг.
През 1933г. се премества в Шумен, където създава първи балалаечен оркестър, на който става и диригент. Аранжира редица опери и песни сред които „Фауст“, „Кармен“, а операта „Иван Сусанин” от Глинка става коронен номер на оркестъра. Специално за него Могутин кани барабанчика на 7-ми полк в Шумен Роман Иванов, който с инструментите си изобразява внушително камбанен звън на финала. Могутин участва активно в просветното и музикално дело на няколко града в България.
Особено активен в музикалната дейност е в периода 1935-1945г. В последствие воденият от него балалаечен оркестър се влива в хор „Родни звуци“. През 1939 г. „Родни звуци” празнува своя 40-годишен юбилей. По този случай Могутин е награден от ръководството му със златна диригентска значка и грамота. За своя принос към музиката е отличаван с множество награди. Константин Могутин умира през 1965г.
Автор: Мария Джуркова