Регламент как да заявим приживе желание да бъдем донори след смъртта

Снимка: Донорската карта

Донор ще може да става всеки българин, който приживе не е изразил писмено несъгласие да дари органи след смъртта си. Това реши Народното събрание с гласувана на второ четене промяна в Закона за трансплантациите.

След дълги и оживени спорове депутатите промениха действащата досега практика, според която всеки желаещ да дари органите си трябваше да запише приживе своето съгласие в здравната книжка. Основните аргументи за промяната в закона бяха свързани с твърде малкия брой българи, които са посочили до момента волята си според закона – едва 1 500 души. Както и ниският брой на трансплантации в България.

Промените предвиждат писменно да заявяват волята си само тези българи, които не желаят да бъдат донори след смъртта си. Всички останали, които не са записали несъгласие в декларация пред личния си лекар, ще се смятат за потенциални донори.

Разпространено проучване на НЦИОМ показва обаче, че над две трети от българите смятат, че донорството на органи трябва да става с тяхно съгласие. Според 54 процента от анкетираните човек сам трябва да дава съгласие да стане донор след смъртта си, а според 20 на сто съгласие трябва да дават близките на починалите. Почти толкова са и тези, според които донор трябва да бъде всеки, който не е заявил изрично несъгласието си за това.

Поправката беше одобрена въпреки несъгласието на дясната опозиция, чиито депутати бяха категорични, че българите не са дали право на Народното събрание да ги прави донори. Липсата на отказ за донор приживе не означава автоматично съгласие за дарение на органите, заявиха десните.

Въпреки, че заседанието на парламента беше удължено липса на кворум в пленарната зала наложи прекратяването му. Което попречи да бъде гласуван другият спорен текст в проектозакона, с който ще бъде решено дали близките на починало лице ще дават съгласие за взимане на негови органи, ако приживе не е имало изричен отказ от негова страна да бъде донор.

Източник: „Дарик“