Илиян Кузманов е пътешественик от Пазарджик, който започва да споделя серия репортажи от многобройните си скитания по света, по малко по-различен начин, изпълнен със съдържание. Той е завършил право в България, живял и учил (История и Икономика, със сертификат Финанси) в Канада. Учи международна политика в немски университет. Писател, журналист, пътешественик, със страст към философията и правото, социален работник и бизнесмен. Има две изключително успешни бизнес начинания в Англия, едно от което е социалният проект Езо, с многократни признания, удостоено от най-популярния културен портал в Англия – Лондонист, с титлата „едно от малкото места останали с душа в Англия“.
Затова нека започнем нашето пътешествие с Илиян за Английската душа.
(Пейката с два Обелиска на самотен остров насреща.)
Ако ми се прииска да ви разкажа за душата на Англия, хората, културата, това са трите неща, които бих използвал – пъбовете, кафе културата и църквите. Но сега ще използвам и един плаж, с една пирамида в краят му, с пейка отдолу загледана самотно в морето, два обелиска и отлив разкриващ пътя към най-сюрелистичния остров, на който може да попаднете.
Разстоянието от Лондон до Беруик упон Туиид е най- удобно, а и живописно с влак. Началната точка ще бъде Кинг Крос (Кръстопътя на Кралете, идващ от статуята на крал Джордж IV, починал през 1830 год., когато е и поставена), гарата построена през 1862 год. за Световното Изложение в Лондон (спонсорирано от Кралското Общество за Изкуство, Производство и Търговия- интересно как изкуството е част от производството и търговията, не мислите ли?) си е достатъчно запълнена със съдаржание за пътешествие към душата на един остров. Въпросното изложение на търговията е изпълнено с изкуство, открито е със симфоничен оркестър изпълняващ произведение специално композирано за събитиенто от Уилям Бенет, дирижирано от Проспер Сеинтон. Пианистът Ернест Пауер има всекидневни рецитали на сцена на изложението. Специална изложбена зала е създадена, която не позволява на светлина да рефлектира върху картините. Дори се провежда международно съзтезание по шах. И това всичко, благодарение на търговията и индустрията.
(Станция Кингс Крос – изкуство и история)
Цената на билета започва от £60, горещо препоръчвам местата до прозореца. Между другото, ако има деца във вашето пътешествие, от същата гара, между перон 9 и 10 се намира перон 9 и ¾, поне според Дж. К. Роулинг, която твърди че от там можете да вземете влак до Хогуардс. Ако все пак сте попаднали на правилната композиция, след около 3 часа и половина, минавайки през Кембридж, Йорк и Нюкасъл ще се озовете в Беруик над Туиид (градът над реката, хвърлете монета от високия мост, за да се върнете отново), откъдето ще ви бъде нужно такси, още £20-тина и времевият интервал от 9 сутринта до 5 следобяд за да се озовете на живописния остров. През останалото време прилива покрива ивицата асфалт, която свързва острова със сушата.
(Крепоста Линдисфарн)
За нощуване, пробвайте „Короната и Котвата“, точно до руините на стария манастир (За да се насладите на мястото, препоръчвам минимум две нощувки, а защо не и повече). Типичен Англииски Ин- пъб на първия етаж и стаи на втория, а от прозореца се открива невероятна гледка. Ако обичате фотографията, това е мястото, залези, изгреви, пейзажи, природа, крепост, развалини…. Прекарайте час два в пъба, пробвайте местната крафтед бира, фиш енд чипс, разходете се по пустите тъмни улици, насладете се на тишината и самотата. След пандемията, съм уверен, че клаустрофобия от това да бъдеш затворен на остров през ноща, надали някой би изпитал. Вече сме свикнали и да бъдем сами и със себе си, свещ и книга. Така че очаквайте частици емпатия към монасите в манастира срещу прозореца, от когото само големи камъни са останали. А на сутринта, задължително след като сте посрещнали изгрева, хапнете типичната английска закуска, яйца на очи, сосидж (типична английска наденичка), хашбраун (картофени крокети), фасулени зърна в доматен сос, леко запържени домати, чаша портокалов сок и миризмата на пъба приютявал пътници като вас от столетия.
(Изгревът от Ин Короната и Котвата)
Обичате ли да се разхождате? Улички, рибарски лодки, стара крепост издигаща се в единия край, поля пълни с бягащи диви елени…. Но да ви заведа на чаша вкусно кафе, изпечено на място в една палатка, точно до масите зад каменен зид. Да не ви подлъгва размерът, той няма значение в Англия, тя винаги е успявала да излиза на ринга с най- тежките, независимо от миниатюрния си ръст, а и да вдига ръкавиците победоностно след като е свалила гиганта още в първият рунд със зрелищен нокаут. Тази малка невзрачна пекарна с двайсетина седящи места на пейки, които сами са си изковали, определено нескъпарска кафе машина, кексчета и кроасани изпечени на място, камина с две кресла около нея пред бара за студените зимни дни, да това същото малко невзрачно, неглиже място, продава пакетирано кафе из цяла Англия, превръщайки го в мултимилионен бизнес. Причината е проста, кафето се продава, не заради зърната, а заради историите, които стоят зад него, заради духовната стойност, заради малките хора, които в двора си го пекат, заради човека, който е в средата на уравнението. Определено в английския дух не присъстват фабрики, заводи, въпреки че от тази индустриализация започна големият подем, но те си останаха само един трамплин в историята, за малкия човек, който прескочи многократно ръста си. И това е на остров, за когото не сте и предполагали че съществува. Но независимият дребен бизнес е институция, почти с религиозен характер. Това е олицетворението на свободния малък човек, пред когото се открива морето от възможности. Зад каменния зид, мен ме посрещнаха няколко приветливи младежи, от Германия, дошли за лятото да учат език и да работят. Поговорете си с персонала, това е част от културата, те ще ви разкажат интересни истории, вие им разкажете. Английската кафе култура разговаря, тя ви кара да се отпуснете, да се почуствате като в къщи. Там няма началници и подчинени, има приятели, много усмивки и много често доста смислени разговори.
(Пилигримс Кафе)
(Пекарната в двора на Пилигримс Кафе)
Това е за разума (даващ свободния избор, идеята за свободата), породен от идеите на просвещението и социалният договор, който балансира догмата на църквата. Но излизайки от догмата идва вярата, която е съхранявала хилядолетия книжовното, изкуството (иконопис, църковна музика, не онази придворна шутовщина, писане, преписване и книгоразпространение) дори под догматични форми, духовното и абстрактното в морето на варварските набези, които заливат Стария континент и останките на древния Рим. Между другото, това е същият остров от сериала Викинкги, спомняте ли си сезон едно, откривайки Англия и ограбвайки първият манастир, да това е същият манастир от руините виждащи се през прозореца. Около руините, може да намерите няколко малки църкви, хостели за съвременни пилигрими, и един цял остров напомнящ на една огромна църква боготворяща природата. За вярата в Англия, само ще добавя един почти незабележим факт – една трета от държавните основни училища са „духовни училища“, като 68% се менежират от Англиканската Църква. Няма да изброявам безбройните детски градини в църквите и техните дворове, магазинчета и кафета, неподправен живот, без доза догма, чиста проба душевност.
(Църквата Света Богородица и останките на старинен манастир от преди 1400 години, където са се помещавали монаси, почитащи култа към Свети Кутберт. Може да се види и средновековният манускрипт- Линдсфилското Евангелие)
(Руините на манастира)
(Плажа и пирамидата с пейката в края)
Но да отидем на плаж, взехте ли си сърфа? В Англия и то на остров до границата с Шотландия. Да, да, пясъкът е като коприна. След полята с елените, зайци, лисици хитро подаващи глави от храстите идват дюните и се открива плажа. Не, това е плаж много по-пълен със съдържание от онзи на Лео Ди Каприо. Там някъде в края е самотна пирамида и пейка, гледаща към далечният Египет. А отдолу е пясъкът и вълните. Ако е лято, насладете им се, няма да сте сами, но удоволствието ще е пълно, първично и диво, неподправено.
Места наблизо. Бихте могли да посетите Хадриановата стена и Митринските храмове намиращи се по нея.
(Съвремени Пилигрими)
Почуствахте ли се пилигрими, не само туристи, които ще снимат нещо за Фейсбук и няколко лайка повече, само трябваше да минем по един таен път и да намерим един остров пълен с душа.
Автор: Илиян Кузманов