Представете си, че пътувате през китни долини, алпийски ледници, величествени върхове, приказни замъци и дори и екзотични палми… Чувствате се като в пътепис? Не – това е реалност и е част от пейзажа, който може да бъде видян по маршрута на влака Бернина Експрес (Bernina Express), преминаващ по най-високата жп линия в Европа. А с днешната история нека мислено да попътуваме край тези невероятни съкровища на природата, до които можем да се докоснем благодарение на това значимо за времето си инженерно постижение – жп линията, свързваща Швейцария с Италия.
Маршрутът на влака Бернина Експрес се състои от две части – жп линията Albula с дължина от 67 km и 61-километровата линия Bernina. Железопътната конструкция се появява във време, когато са необходими действия за подкрепа на развитието на туризма и свързаността на Швейцария, характерна с добре изразения си планински ландшафт.
Начална точка на атрактивния влак би могла да бъде град Chur, курортното градче St. Moritz или алпийския град Davos, а крайната дестинация е гр. Tiranoв Северна Италия.Пътуването е с продължителност около 4 часа, а релсовото превозно средство днес е собственост на швейцарската железопътна компанията Rhaetian Railway.
Любопитна за пътниците забележителност от маршрута на Бернина Експрес е най-високият връх в Източните Алпи Piz Bernina, издигащ се на цели 4049 m над морското равнище.
Иновациите си проправят път през планината
1904 е годината, в която е завършена линията Albula. През 1095 г. в Швейцария се провежда референдум за построяването на линията Bernina. И така, една година по-късно стартира и строежът ѝ, който продължава до 1910 г.
Освен с експлозията на природното разнообразие, жп линията е любопитна и с факта, че е истинско въплъщение на прогреса на строителното инженерство, архитектурата и транспорта, и въпреки мащаба си присъства в синергия с природата.
Линията на Бернина Експрес се нарежда сред най-стръмните в света, тъй като успява да преодолее наклон от 7%. Въпреки предизвикателното трасе, влакът не използва помощни средства като зъбна рейка или скорости.
От 2008 г. жп линията присъства в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Преминаващите по международния път влакове от самото начало са задвижвани от електричество, което се произвежда от богатите водни ресурси в района.
Няма непреодолими препятствия
По пътя си към Италия влакът прекосява общо 196 моста и 55 тунела, които също са архитектурни образци. Конструирани са с помощта на местни материали и се характеризират с тънки стълбове и тесни арки.
Особено впечатление прави и почти 360-градусовият кръгов виадукт в долината на Brusio, който удължава маршрута, но целта му е да се преодолее разликата във височината на нелекото трасе.
Но ще обърнем по-подробно внимание на внушителния 136–метров виадукт Landwasser с обем от 900 m3. Разположен е в близост до алпийското селце Filisur. Любопитно е, че той е построен само с два крана и без да се използва скеле заради опасността от свличане. Тази задача изпълняват два мостови крана, закачени за стоманени кули. Стълбовете с височина от около 50 m поставят изискването за прилагане на нови строителни техники. Първоначално строителите издигат стоманени кули, които след това обличат в камък. В постояването на виадукта са инвестирани общо 280 000 швейцарски франка.
Постиженията на Швейцария в транспортната техника продължава и до наши дни, когато алпийската страна може да се похвали с една от най-развитите и висококачествени железопътни мрежи в света.
Източник: инженер.bg
