Първата българска великденска картичка се появява през 1899 г. и е по-скоро честитка с великденски сюжет. Тя изобразява Христовото Въскресение в серия от картини. Текстът на лицето на картичка¬та е „Христос Воскресе!”. Неин създател е Х. М. Христов, тиражирана е от издателството на Братя Лесичкови, а е отпечатана в Самоков.
В началото на XX век в България е нямало производство на поздравителните картички и книжари ги поръчват от чужбина, като първоначално се предпочитат най-вече немските картички /по оригиналните немските картички се изписвало поздравлението „Frohliche Ostern!“ (Щастлива Пасха!)/. Върху поръчените се нанася надпис „Христос Воскресе“ с гумен печат на български или се поръчват картички с празно място, където се нанасят поздравителни надписи.
Български художници и много книжари правят ментета на чужди картички. Тези така наречени „побългарени картички“ – с допълнените надписи на български, масово са били изкупувани от руски колекционери, които ги представят като руски тиражи.
През 1906 година поздравителният текст върху картичките се е пишел отпред, а отзад се е написвало само името на получателя. След 1906 година картичката се разделя на две – отпред вече не се пише нищо. На лявата част на гърба се пише поздравлението, а в дясната страна е адресът и марката.
Истинският разцвет на оригиналната българска великденска картичка настъпва през 30-те и 40-те години на миналия век, когато се появяват добри илюстратори на детски книжки и се създават авторските картички, които успяват да изместят чуждите и побългарените картички.
Символите в българските великденски картички се различават от тези върху западните. По западните картички били изобразявани великденския заек, агнето, яйцето, пиленца и възкресението на Христос. В българските картички вместо заек и възкресението на Христос са вмъкнати фолклорни моменти. Сред най-често изобразяваните български народни обичаи е отиването при кумовете за празника: младоженецът и младоженката, които на Великден вземат бъклицата с виното, обредния хляб и отиват при кумата и кума на гости. Любим елемент във великденската честитка са пролетните цветя и напъпилите върбови клонки, които са символ на възраждащия се живот.
Общото между западните и българските картичики е, че всички изобразени хора традиционно са обле¬чени в хубави и нови дрехи. Няма картичка, на която те да са в дрипи или със закърпени дрешки. Новите дрехи са символ на възраждането на живота през пролетта и на Възкресението.
Изготвил: Мария Николова – уредник в Регионален исторически музей – гр. Сливен
Източници: интернет статии, https://museum.sliven.net/
Величков, Петър. Великденски и пролетни картички от Трето българско царство, С., 2008 г.
