В емоционално интервю в сутрешния блок на една от националните телевизии, по случай Деня на народните будители, проф. Атанас Семов изтъкна някои смущаващи тенденции, които открива при преподаването в училище. Професорът започна участието си със сърдечен поздрав към всички учители и културни дейци, чиято работа според него граничи с героизъм и те работят, въпреки държавата и МОН. Той се обърна с поздрав и към читалищните дейци и библиотекарите, които „почти като Паисий, работят на свещи, в мизерия и поддържат българския дух в читалищата и в библиотеките“. Професор Семов подчерта, че е изключено всякакво усещане за съвест в нашето общество, макар да имаме много поводи да се гордеем с нашите герои. „Много малко други народи имат въобще съпоставимост като количество национални герои и национални будители спрямо нас, но ние имаме грях пред своите герои и будители, защото те са изринати от обществения живот и са заринати от празнословие в учебниците и учебните програми.“
И продължава: „На мен ми се иска да го кажа по един максимално ясен начин – българското Министерство на образованието и науката, нарушава Закона за училищното и предучилищното образование. В този закон в чл. 5 са посочени основните цели на предучилищното и училищното образование, сред тях са съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност и българското национално самосъзнание.“ В допълнение професорът добавя, че „българските учебници по предметите, които формират националната свяст на българското дете, нарушават закона и не допринасят, а напротив препятстват формирането на здрава и качествена национална историческа памет!“
Професор Семов се позова и на конкретни примери от учебници, по които учат децата. Даде пример от учебник по История и цивилизация за 7 клас, в който от 62 страници посветени на Средновековието на България, Възраждането и Освободителните борби на българите, не се споменава нито веднъж думата „робство“. Добавя и, че не се споменава и „турско владичество“, както и, че не се споменава изобщо положението на българския народ под османска власт. В подкрепа на твърденията си посочва цитат за Априлското въстание: „В Габровско и Севлиевско се вдигат Краеник, Батошево и Ново село. Особено се отличава четата на Цанко Дюстабанов, която обикаля селата.“ Продължава мисълта си с недоумението от това какво иска да каже авторът с това, че „обикалят селата“, „сякаш са „английски туристи, дошли в България и обикалят селата“, допълва той. Професор Семов продължава тезата си с представяне на темата в учебника, посветена на Априлското въстание. „Имаме реални 7 реда за Бенковски, в които се казва за четата му, но не се споменава коя чета, не се споменава нищо за Хвърковатата чета – този толкова ярък, вдъхновяващ символ на българското надигане, чест, достойнство и съпротива след 5 века робство.“
Професорът с изумление констатира, че няма нито дума и за Кървавото кладенче, което е „един от олтарите на българската национална памет и съвест“. Възмущението му провокира и това, че в учебника няма нито дума за Баташкото клане. Темата е представена по следния начин – „Има едно изречение за многото избити в църквата в Батак. Но Баташко клане няма“, подчертава проф. Семов. И допълва: „има снимка на църквата, в която пише, че е последно убежище на българите, които са избити с варварска жестокост.“ Професор Атанас Семов обръща внимание на основната идея, на примерите, които дава. Той подчертава, че „Начинът, по който е написано е важен. Това е все едно да споменете за сгазен на улицата човек като кажете – тръгна да пресича и не стигна края на улциата.“ „Така е представена българската история…“ с тъга допълва той. След тези примери проф. Семов разяснява, че по темата за Априлското въстание липсва информация за водачите на въстанието, за хода на въстанието, няма дума срещу какво се надигат тези хора и срещу кого. Той допълва: „Искам много ясно да се разбере – смисълът на историческата памет не е да формира омраза, казвал съм го много пъти. Когато водя моите деца на кървавото кладенче край Тетевен, аз не го правя, за да мразят турците, а за да знаят децата ми, че сме имали герои.“
Професор Семов даде пример и от учебното съдържание на учебник по литература за 7 клас. По-конкретно за стихотворението „Бил се Марко с турци еничари“. Професорът отново критикува учебното съдържание с това, че няма нито дума, никъде в текста, за това кои са тези еничари, какви са и какво е това еничарство. „Най-зловещият феномен на османската власт в България – нито дума за него. В едно помагало бяха представени като български деца, които отишли да се обучават в Турция“, допълва той.
Професор Семов е категоричен, че учебниците са препълнени с излишни неща, заради което не се запомня най-важното. „А най-важните са представени по толкова безличен начин, че не могат да докоснат дори тежко пристрастен патриот“, споделя още той. Професорът дава пример и от написаното за Христо Ботев – „Във Врачанския балкан отрядът на Ботев храбро се сражава с многочисления противник.“ Отново се отчита липса на уточнение кой е този противник, срещу който се е сражавала четата.
В заключение на участието си професор Семов отправи призив към Министъра на образованието. Ето пълната и точна част от призива:
„Искам много ясно да призова Министъра на образованието, този път пряко. Явно с благи думи няма да стане, който при това е професор по образование, по педагогика и е министър в правителство, мисля че единствено в историята на България, ръководено от академик. Всичко това предполага много засилена грижа за образованието и науката. Да призова министъра на образованието незабавно да оповести ще се предприемат ли мерки, кога и какви, за спиране на обезбългаряването на българското образование и изпълняване на изискването на Закона за училищното и предучилищното образование. Ще се предприемат ли мерки, кога и какви за значително ограничаване на продажбите на алкохол и цигари на ученици.
Това е абсолютно, всеобщо, масово явление в цялата страна и ние сме на първо място по брой процент деца, които пушат и които започват употреба на алкохол в ученическа възраст, в цяла Европа, а не просто в цивилизования Европейски съюз. Ще се предприемат ли мерки, кога и какви за почти пълното ликвидиране на продажбата на наркотици в района на училищата, защото се продават на стотици места, покрай българските училища. Ще се предприемат ли мерки за здравна култура и социално възпитание в училище. Нещо за което говорим отдавна, но то потъва зад модерното гражданско общество.“
Професор Атанас Семов е български учен, юрист, член-кореспондент на БАН, университетски преподавател и конституционен съдия.
