Резултатите на мащабно клинично проучване за превенция на антибиотик-асоциирана диария с високодозов български пробиотик бяха обект на научна дискусия с екипа на Инфекциозно отделение на МБАЛ-Пазарджик.
„Подобни проучвания смятам, че трябва да се представят пред целия медицински персонал, за да сме наясно как би ни помогнал един пробиотик. Болниците са местата, където най-много се използват антибиотици. Понякога се налага комбинирано или последователно лечение, а антибиотико-свързаната диария може да се прояви дори след изписването на пациента – до 20 и повече дни по-късно. Тоест, ние го изписваме, уж е добре, но той се връща с диария след 15 дни. Това носи негативи за болния – нови оплаквания, евентуално ново болнично лечение, много по-бавно възстановяване на микробната флора. Когато имаме подходящ пробиотик, свързан с антибиотика, това намалява негативните действия, без да пречи на пациента. Възстановяването става по-бързо, страничните ефекти са по-малко и не очакваме късни усложнения. Има смисъл от провеждането на такива проучвания, защото те дават и за нас допълнителна информация – колко пациенти са обхванати, какви са резултатите – за да може и ние да се насочим към правилните препарати“, заяви началникът на Инфекциозно отделение доц. д-р Мария Пишмишева след представянето.
Клиничното проучване SPAADA обхваща 555 пациенти на възраст от 18 до 60 години, от 63 амбулаторни практики в седем центъра в страната.
Основният резултат на проучването показва, че честотата на антибиотик-асоциирана диария е сигнификантно по-ниска в групата, получаваща пробиотика, спрямо плацебо групата – намалението на относителния риск е 64%. Пробиотикът се приема по 2 капсули на ден по време на антибиотично лечение и по 1 капсула на ден в следващите 14 дни.
Резултатите от проучването SPAADA са публикувани в журнала Open Forum Infectious Diseases, който се издава от Американското дружество по инфекциозни болести.
