Почитаме паметта на Свети Иван Рилски

Почитаме паметта на най - българския светец

Снимка: Стенопис на Свети Йоан в Рилския манастир

Днес почитаме паметта на Свети преподобни Иван Рилски, когото ние българите признаваме за най – велик нашенски светец и отшелник, за небесен закрилник и покровител на българския народ. Той е признат за основател на най – големия български манастир – Рилския, още приживе наричан „земен ангел“ и „небесен жител“.

Според легендите, той е роден в бобошевското село Скрино около 876 г., и умира на 18 август 946г. Живее по времето на княз Борис І, цар Симеон Велики и цар Петър І.  Най-дейните му години са при царуването на последния. Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври. Във всичките 15 на брой жития, писани в различни векове на старобългарски или на църковнославянски език, и в службите в памет на светеца е употребено само монашеското му име Йоан.

Житията му посочват, че до 25-годишната си възраст Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Свети Димитър“, който се навирал под връх Руен в планината Влахина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.

Славата му се разнася не само в пределите на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.

Умира на 18 август 946 година на около 70-годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквата в каменна гробница, запазена и до днес.

Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение и съставя своето „завещание“. Този Завет той оставя на учениците си на 25 март, Благовещение. Текстът му, запазен в преписи от XVIII и XIX век, е изпъстрен с множество библейски цитати от Стария и Новия завет. 

След смъртта си през 946 г. св. Иван Рилски е погребан близо до основаната от него Рилска обител. Около 989 – 992г. неговите мощи са пренесени от цар Самуил и тогавашния български патриарх Герман – Гаврил в Средец. Това става на 19 октомври и оттогава на този ден се чества неговата памет. Отначало мощите на светеца са положени в църквата „Св. великомъченик Георги Победоносец“, а след това пренесени в църквата „Св. апостол и евангелист Лука“. През XII век в негова чест е построена църквата „Свети Лука“ при която се образувал и манастир. Византийският писател Георги Скилица свидетелства, че в Средец мощите му излекували византийския император Мануил І Комнин (1143 – 1180).

През 1183 г., по време на поредната унгарско-византийска война, унгарският крал Бела ІІІ превзема Средец и отнася мощите на свети Йоан Рилски в своята столица Гран (Естергом). Според преданието местният римокатолически архиепископ заявява, че не му е известно да съществува такъв светец, за което Св. Йоан Рилски го наказва с онемяване. След като се прекланя пред мощехранителницата и иска прошка, говорът му се възстановява. Впечатлени и обезпокоени от това чудо, през 1187 г. унгарците връщат мощите на светеца в България.

На 1 юли църквата празнува връщането на мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилската Света обител. През 1195 г. цар Иван Асен І тържествено ги пренася в столицата Търново. През 1469 година, след като получават разрешение от султана, монасите от Рилската обител донасят мощите на светеца от Велико Търново в основания от него Рилски манастир. И днес всеки вярващ може да целуне ръката на Св. Иван Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.

На 29 и 30 юли 2009г. на заседание на Светия Синод, Великотърновския митрополит Гриторий успява да измоли частица от мощите на свети Иван Рилски да бъдат предадени на старопрестолния град. Светите мощи са предадени лично от Патриарх Максим и игумена на Рилски манастир – епископ Евлогий. Мощите на свети Иван Рилски са посрещнати изключително тържествено с военни почести от множество вярващи християни в града.