Димитровден е народен и православен празник, който се отбелязва всяко година на 26 октомври, като се почита паметта на Свети Димитър Солунски.
Той е роден през 3 век в гр. Солун, а негов баща е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит. Като управител на града Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница. Преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убиват с копие по време на молитва. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун го почитат като покровител на града. За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци.
На този ден празнуват: Димитър, Димислава, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диана.
Датата 26 октомври е професионален празник на ковачи, техници, инженери и металурзи.
Димитровден се характеризира с обредно полазване – гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича булезен, булезване или полязка. Изпълнява се също и на Игнажден. Вярва се, че ако първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна.
На Димитровден започват годежите и сватбите, момите извиват сглядно хоро пред ергените и техните родители. В старопланинските райони следят ако срещу празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед, а кошарите ще са пълни с агънца. Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците. На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко и пилешка яхния – от петел, ако именникът е мъж и от кокошка, ако е жена. Сервират се зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, и тиква.
