Света Петка Търновска, наречена още Параскева е православна светица и закрилница на българския народ. Тя е живяла през Х-ХІ век, родена е в град Епиват в Одринска Тракия. Родителите ѝ били благочестиви и уважавани хора. По-големият ѝ брат Евтимий е ръкоположен за митрополит на Мадитос и след смъртта си също е канонизиран като светец. Според житията ѝ още като десетгодишна Петка чула в храма гласа на Исус Христос, който казал: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!“ и решила да се посвети на вярата. Тя сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бедните.
Когато родителите ѝ починали и брат ѝ вече бил монах, Параскева напуснала дома си и обходила светините на Константинопол, като пет години прекарала в пост край усамотения храм „Покров Богородичен“ в Ираклия. След пет години тя заминала за Светите места, посетила Йерусалим и Божи гроб, като се установила в Йорданската пустиня. Параскева следвала примера на прочутата Св. Мария Египетска, като живяла тук много години. Предусещайки смъртта си, тя се завърнала в Епиват и се заселила в храма „Свети Апостоли“, където след две години починала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини. Състрадателни граждани погребали монахинята вън от градските стени като чужденка.
Според преданието дълги години гробът на светицата бил забравен. Когато наблизо бил погребан моряк, двама местни християни имали видение, в което Св. Петка била с царски одежди и заобиколена от Христови воини. Тя помолила да извадят мощите ѝ, които били пренесени в църквата „Свети Апостоли“ в Каликратия. Преданията за отшелническите подвизи на Св. Петка довели до появата на култ към нея, като било написано и кратко гръцко житие от неизвестен местен книжовник. Тъй като не било съобразено с каноните, по поръчка на цариградския патриарх Николай ІV дякон Василик написал ново житие, чийто гръцки първообраз днес е изгубен. Св. Петка била известна главно в пределите на византийска Тракия.
Когато победил в битката при Клокотница през 1230 година, цар Иван Асен ІІ изискал мощите на светицата от Латинската империя. Те били преместени тържествено в столицата Търново. Още по негово време е съставено нейно българско житие, като бил написан и разказ за пренасянето на мощите ѝ в Търново. Най-големият връх в увековечаването на Св. Петка Търновска е написаното от Патриарх Евтимий житие – вълнуваща и дълбоко емоционална творба, станала известна далеч зад пределите на България.
За отношението към Св. Петка Търновска като закрилница на българския народ и държава особено силно впечатление прави споменаването ѝ дори в държавни и международни актове. Така например в своя известен договор с Венеция цар Иван Александър се заклева и в името на Бога, Св. Богородица, в кръста, “… и в светата Параскева Търновска”. Мощите на закрилницата на столицата Търново са отнесени от второто ѝ отечество през 1395 г. – измолил ги видинският „млад цар“ Константин ІІ Асен, син на Иван Срацимир. Във Видин те са останали до 1397 г., когато султан Баязид І ги подарил на сръбския княз Стефан Лазаревич. Мощите били в Белград до 1521 г., след което се озовали в Цариград. През 1641 година Цариградската патриаршия изпратила светите мощи по молба на молдовския княз Василий Лупу, родом от с. Арнауткьой (дн. село Пороище, край Разград) в столицата му Яш. Те се пазят и до днес в църквата Катедрален храм Сретение Господне в румънския град.
Света Петка Търновска е най-популярната българска светица не само през XIII-XIV в., но и през следващите векове. Посветени са ѝ десетки храмове и манастири из цялата българска територия, а извън пределите на страната – в Сърбия, Молдова, Влашко и Русия. На тази светица е наименуван и храмът в местността „Рупите“, издигнат от Ванга. Образи и икони на Св. Петка Търновска присъстват в българските църкви още от XIII в. Църковният празник в нейна чест (Петковден) се чества на 14 октомври.
