Основен белег на едно демократично и свободно общество е възможността ни да разговаряме и чуваме ответната страна. Не да се съгласим, а да приемем, че има различни хора и позиции. Диалогът като форма на общуване, автоматично изключва менторското и авторитарното, свеждайки общуването до един нов модел, базиран на общи правила и толерантност към всички страни, които спазват тези правила и показват взаимно уважение.
Диалогът като общуване изключва обвиненията, етикетите и омразата. В добрия диалог присъства структура, тема, а понякога и морално съдържание. Но не нравоучително, а морално във философския смисъл. Не на това което ние сме свикнали, от едно друго време, в което просветените или ни казваха какво да правим или ни назидаваха. Или ни казваха какъв вагон правилни книги да прочетем. Защото писателят умеещ да създава диалози, да ни развива в разговора обича хората. Удоволствието на диалога е в това, че ние не търсим съмишленик или слушател, а човек с различно мнение. Това ми е вторият разговор с Мартин Ралчевски, който определено ми носи наслада с умението да структурира своето мнение и позиция. Така че ще се радвам за в бъдеще това да прерасне в серия диалози, в най-красивата им форма, тази на различието намерило възможност да говори, без да има желание да убеждава.
1. Кажи ми какво мислиш за българския свещеник, на когото в дъщеря му се вселил демон, след като се ваксинирала? И той разпространява това във Фейсбук. Екзорсизмът ще помогне ли?
Преди да започна искам да благодаря за поканата да дам това интервю.
Според мен това твърдение е толкова абсурдно, че не се нуждае от коментар. Демоните са тъмни духовни същества, които живеят около нас, но те нямат власт над душите ни освен ако сами не извършим някакъв страшен грях, с което да отблъснем Божията благодат и да отворим път за тях.
2. Как се промени светът в последните 20-тина години? Виртуалната реалност, социалните платформи? За хубаво, за лошо? Да сме по-свободни, да можем да говорим и казваме това, което мислим. Да имаме възможност да четем, да се образоваме, да търсим истината? Защо думата „свободен“ се превръща в нарицателно? Свобода, свободия… и да се прехласваме по силата, а не мъдростта?
Моето мнение е, че в началото това беше добро нещо, защото позволи на всеки да има трибуна за говорене, но с времето постепенно тази трибуна се изроди в нещо като място за разпространение на всякакви лъжи, нарцистични изяви и разделение, което вече определено не е добро. Голяма част от хората започнаха да си вярват, че едва ли не всичко, което казват и пишат има стойност и значение, защото други ги четяха и коментираха публикациите им. А това е голяма заблуда и е вредно за духовното развитие на личността. И все пак, ако човек говори истината, без да я вменява и без да противопоставя хората, то това все пак си остава един добър начин за обмен на информация.
3. Подценихме ли броя на глупавите хора събрани на едно място в голяма група? Ако в Англия те са 10 – 15% колко са у нас?
Трудно е да се каже кои са истински глупавите в този случай. В момента живеем като че ли в началото 1942 г., когато всички закономерно са предвиждали победа на Германия. Малцина са онези, които са се осмелявали да мислят, че е възможен и друг изход от войната. Но, знаем от историята, че изходът беше погром за Германия. Така че, знае ли човек. Възможно е и повсеместния нов световен ред, който сега се изгражда със сила и страх, все пак да не успее да се случи до край.
4. Светът плосък ли е или не?
Светът не е плосък. Вижте до какви абсурди ситуации ни води пресищането с информация. Този въпрос е именно еманация на това пресищане, в което човек неусетно губи ориентир за истината и лесно става жертва на лъжата.
5. Кой има интерес да им се противопоставя? Не е ли това старото? Как изглеждаше света преди 20-тина години? Кои бяха инструментите за формиране на обществено мнение? Кой държеше истината? Тя беше ли регионална? Беше ли национална? Има ли универсални истини? И коя истина е над всички други? Любовта? Любовта към ближния?
Това са много сложни въпроси. И аз нямам претенция да знам отговорите. Според мен щом Бог е създал човека със съвест, с този неподкупен съдия във всеки от нас, това означава, че трябва да се водим от нея. Като християнин за мен истината извън вярата в Господ Иисус Христос е спорна и лукава. И все пак, след вярата, онова което обединява хората и дава смисъл на всичко определено е любовта и добротата. Всеки знае притчата за добрия самарянин. Когато Господ попитал онзи човек кой е негов ближен, знаете какво отговорил той: „този, който му стори милост“. По този конкретен повод на националната истина и полза, който се съдържа във въпроса си мисля сега и нещо друго и то е, че за нас като българи има изход от водовъртежа, който ни влече към дъното единствено ако се осъзнаем и намерим устоите си като народ, а те се коренят във вярата ни. Ще се обосновя. Преди няколко години получих едно съобщение – кратко, но многозначимо. То бе от една непозната за мен жена и гласеше, че книгата ми „Смисълът в живота“ трябва задължително да я прочете нейния син. Жената се оплакваше, че той има големи проблеми и губи вяра в живота. Отговорих й по християнски, че тя трябва да се моли за него, да му говори с любов, да го утешава и разбира се – казах й да му даде книгата да я прочете. И тогава се случи нещо, което ме изненада. Тя ми написа: „Това няма как да се случи, защото той не чете книги, но ако има начин по нея скоро да се направи филм знам, че ще го гледа!“ От това съобщение измина време и аз почти го забравих. Междувременно изгледах доста игрални християнски филми и в мен се зароди чувството, че и ние, като народ, трябва да имаме такъв филм. Игрален. Наш, български, собствен. И започнах да работя по въпроса. Божието благословение съдействаше към целта. Сценарий, план, разработен проект, екип, режисьор, благословение от Светия Синод и т.н. Нещата бяха на път да се случат. Оставаше само финансирането. И тогава прочетох във Фейсбук страшната новина. Синът на спомената жена беше починал. Как точно се беше случило нещастието научих само аз. Тя не го написа публично. Няма да влизам в подробности, защото все пак това е твърде лично. Новината беше смразяваща. Тогава веднага се сетих за онова нейно съобщение, в което тя пишеше, че ако има филм нейният син би го гледал.
Какво би се случило ако наистина имаше такъв филм и въпросния младеж го беше гледал аз не знам. Възможно е пак неговата съдба да не се бе променила. Но е възможно и нещо в него да се бе пробудило за вярата. Той да бе осъзнал преходността на житейските проблеми и днес да беше жив. Пиша това в рамките на зададения ми въпрос, защото то е споделена болка за трагедията, но и за надеждата. Надежда, че този филм ще се случи. Дори и с половината от нужния бюджет. Но ще се случи. И, макар че сигурно звучи нескромно, аз вярвам, че този филм ще помогне на хиляди българи да обикнат повече България и – най-важното – да останат в нея!
Ето това е нещо практично. Случващо се. Тук и сега. Това е проект за реален филм. А не само думи и философстване. Споделям го, защото вярвам, че ако всеки, според силите си, работи за доброто на хората и за народа ни в частност, резултатите ще са налице.
6. Ако срещнеш жена, и тя започне да говори за Глобалното затопляне?
Днес рядко има човек без ясно мнение и позиция по всички въпроси, случващи се в света. Затова навярно очаквате да чуете нещо оригинално като отговор на този въпрос, но ще трябва да ви разочаровам. Аз съвсем не претендирам, че знам отговорите на никой от тези сложни процеси, които протичат в света. И поради тази причина не мога дори да дам съвет.
7. Въпрос към писател, богослов и историк… Ересите и теориите на конспирациите, имат ли сходства? Не е ли това борбата срещу църквата, науката и вярата? Във феодализма, феодалите грижели ли са се за хората или това го е правила църквата? Интересувала ли ги е медицина, социална помощ и т.н… или да раждат повече, за да има кой да работи на полето?
Още от появата си Църквата е гонена и преследвана. Това е факт. Дори в момента има държави, най-вече в Близкия изток и Африка, в които християните се борят за живота си и едвам оцеляват. Да, така е, в предишните векове хората са раждали повече деца, защото са имали нужда от работници и помощници в домакинството и на полето. Тогава, в онзи практичен смисъл на думата, децата са били нужни, докато днес те са предимно проекция на вярата и алтруизма на хората. Ако си вярващ, жертвоготовен и си добър човек то ти някак естествено искаш и да си родител. Но ако си атеист, егоист и кариерист например, то ти нямаш нужда от никого. Разбира се тези обобщения са условни.
8. Пир по време на чума! Можем ли да си го позволим, за сметка на това което се случва около нас? Как ще го тълкуваш в контекста на нашата българска реалност? Затворени в двореца, високо зад дебелите стени, великите и доблестни велможи пируват, докато отмине чумата, а навън народът работи, за да са отрупани масите на този пир! Не ти ли напомня нещо такова?
Абсолютно. Аналогията е добра. Онзи ден гледах интервю на Мартин Карбовски. Той се ядосваше, че светът отива към някаква страшна бездна и с интуицията си на добър журналист предчувствуваше, че това не е конспирация, но че някой наистина дърпа конците в унищожителна посока. Ние, като християните, знам за какво иде реч. От това разбира се не ни става по-леко, но поне имаме обяснение, докато за невярващите хора този изкуствено създаван хаос и страдание и после въвеждането на насилствен ред в него буди истински ужас и недоумение.
9. Какво смяташ за теорията, че Ковид е резултат на радиацията от 5G смесено с лабораторен вирус от Ухан?
Не смятам, че е резултат от лъчение. Съвсем нямам убедителен отговор какво точно се случи с тази страшна болест, но и не изключвам възможността, тя да е била създадена изкуствено с конкретна пагубна цел.
10. Езикът на Омразата не ни ли научи чумата, че всички сме толкова хора и че земята е толкова малка? Че трябва да бъдем по-добри, по-състрадателни, да се грижим за тези в нужда… Или просто пирът и опиянението е замъглило погледите на тези, които е трябвало да го видят? А чумата е била просто предупреждение?
Не, на нищо не ни научи. За съжаление ние продължаваме да не се обичаме както и преди. Днес разделителните линии са дори още по-големи от разделителните линии през предишните векове. Не виждате ли, че шепа хора във Вашингтон и Брюксел обърнаха моралната парадигма на света така както никога до този момент. Започвайки от правата на хомосексуалистите, на цветнокожите и на жените да абортират постепенно те достигнаха до чудовищни закони. До официални бракове между еднополови двойки и до всякакви префинени начини на умъртвяването на неродените деца в името на уж по-добрия живот. Така че напълно е възможно тази чума и да е предупреждение свише. След което е възможно да последва и истинско разтърсване, за да се отвърне човечеството от греховете си.
11. Ако разбереш че Фондацията на Клинтън спонсорира интервюто, което правим би ли приел?
При интервютата, които съм давал най-често съм се ядосвал, когато са ги съкращавали или променяли впоследствие без да ме питат. Така, че дори и ако Фондацията на Клинтън спонсорира интервюто бих приел стига да знам, че няма да преиначат или съкратят думите ми.
