Пещерец е лекувал панагюските въстаници

Община Пещера е родно място на много известни българи, дали своя принос за съвременната култура, политика, медицина и образование. Градът има забележителна история, съхранена родова памет и автентични традиции. Много моменти от историята на родопския град обаче не са достатъчно проучени и известни на широката общественост. Започваме една поредица от материали, в която с помощта Мария Джуркова – общественик и краевед, ще ви запознаем с малко известни факти и документи от историята на община Пещера.

Знаетел ли, че…Георги Атанасов Зафиров е бил хекимин и аптекар в Панагюрище. Той е роден през 1939г. в Пещера. Баща му Атанас е лекар. Георги завършва средно образование в родния си град и в последствие през 1856г. е изпратен да изучава фармация в Букурещ. През седемодишния си престой там той се запознава с българските емигранти, които разпалват революционната искра в сърцето му. През 1863г. се завръща от Румъния, овладял цели две професии – фарамацевт и лекар.

Започва практика в Копривщица. Завръзва приятелство с будни българи, един от който е търновлията Стефан Попов по занаят терзия. С него се преместват в Панагюрище, където осъществяват две срещи с Дякона Васил Левски – първата през 1870г. , а втората на следващата година. Започва подготовката на Априлското въстание. Зафиров не става член на революционния комитет, но оказва пълно съдействие по организацията, като на него е възложено медицинското обслужване. Подготвя медикаменти, превързочни материали и лечебни препарати за над 20 000 гроша, изцяло заплатени от него, като за целта е взел кредит от пловдивски лихвари. Предава безвъзмездно всички медицински консумативи за нуждите на Хвърковатата чета на Бенковски.

Когато първата пушка гръмва и въстанието започва той лекува абсолютно безплатно всички въстанали в Панагюрище. На 30 април турците превземат града и Георги Зафиров със семейството се опитват да се укрият в съседска къща. Въпреки това са открити от турците и само благодарение на големия откуп, който заплаща втората съпруга на Зафиров Майрийка той остава жив. Зъаедно с още над 400 души той е вързан със синджир и пеша е откаран в Куршум хан в Пазарджик, където е подложен на изтезания. След известен период от време е преместен в Пловдив, където е изтезаван повече от два месеца и му е издадена смъртна присъда. Благодарение на намесата на европейските сили присъдата е отменена и Зафиров се завръща при семейството си в Панагюрище.

Къщата му обаче е разрушена, а аптеката – изгорена. Построява нов дом, но въпреки нуждата от средства продължава да предоставя безплатно своите услуги на панагюрци. Първата му задача след Освобождението е да изплати взетия от лихварите дълг, а на въпроса защо не потърси държавна помощ, а плаща с лични средства отговаря : „Дългът към Отечеството не се плаща с пари.“ Отказва се и от привилегията да получава поборническа пенсия и сам се справя с издръжката на шестте си деца.

След освобождението на града от руските войски през декември 1877, първата му грижа била да изплати дълговете си, направени по време на въстанието. Когато го питали защо държавата не поема изплащането на тези заеми, той отговарял: „Дългът към Отечеството не се заплаща с пари!” Въпреки трудностите да издържа многобройното си семейство с шест деца – три от първия му брак (съпругата му починала) и три деца от втория брак, той се отказва от предложената му поборническа пенсия. В уверението за издаване на същата от Панагюрското поборническо опълченско дружество на 22 октомври 1927г. е написано следното: „Поборник-опълченското дружество „Оборище“ удостоверява, че Георги Зафиров беше действително поборник от Априлската средногорска революция… Като такъв той беше посветен в комитетските тайни много по-отрано с великия апостол революционер Васил Левски от 1872 г. и му беше сподвижник…

При провъзгласяването на въстанието на 20 април той с оръжие в ръка въстана и беше в първите редици на въстаниците, обикаляше и денем, и нощем юнаците и им даваше медицинска помощ; даде на Хвърковатата чета достатъчно медикаменти и превързочни материали. При потушаването на въстанието и при влизането- на Афъз-Пашовите войски на 30 април в Панагюрище, нему бидоха разграбени всичките му недвижими имущества и пари, а къщата, в която живееше и аптеката, бидоха изгорени от турска войска, сам той по предателски начин биде заловен, окован във вериги и биде откаран в пловдивските тъмници, където биде осъден на смърт, но поради смъртта на султан Азис биде помилван на затвор и впоследствие по ходатайства на европейските консули биде освободен…” Трима от внуците на Георги Зафиров също избират неговата професия. Георги Зафиров умира през 1910 година.

Автор: Мария Джуркова