Всяка година жителите на село Варвара отбелязват празника на Света Марина. Повече за тази традиция разказва бившият секретар на читалището в селото – Петя Пенева.
PA1: Г-жо Пенева, от къде тръгва традицията да се чества празника на Света Марина във Варвара?
Петя Пенева: Тя е свързана с раннохристиянския комплекс „Света Марина”, който се намира недалеч от село Варвара. На това свещено място са разкрити основите на някогашна църква, построена на този хълм, който се намира недалеч от пролома на Чепинска река. Заради вековните дъбове, които са пет на брой, мястото е обявено за природен резерват. Във връзка с идеята да се построи нова църква върху основите на някогашната старата църква, през периода 1997 – 1999 година са направени спасителни археологически проучвания. Целта им е била да се изясни планът на църквата и да се проучи хронологически комплекса. При проучванията са установени два строителни хронологически етапа. Изграждането на култовата сграда се поставя в началото на V век или това е раннохристиянската базилика, която е еднокорабна с двукатен дървен покрив, покрит с керемиди. Била е разрушена в края на VІ или в началото а VІІ век, вероятно при славянските нашествия във Византия.
PA1: Посещава ли се този християнски комплекс и сега?
Петя Петева: Споменът за светостта на мястото продължава да съществува, защото през ІХ век и в периода на християнизация на Българската държава тази базилика е била достроена и възстановена. Открити са следи от култова дейност в предхристиянския период. Приоритет има и тракийското светилище от V и ІV век преди Христа. След приблизително три века базиликата е достроена и се използва отново. Това проследяване на тази религиозна приемственост е една щастлива възможност не само за археологията, но и за историята да проследи съществуването на различни култури религии, отдалечени във времето. Сега раннохристиянският комплекс привлича много туристи, защото има извор, който се смята за лечебен.
PA1: Съхранена е и интересна легенда, свързана с това свято място?
Петя Пенева: Легендата разказва, че той се е появил от сълзите на млад мъж, който плакал горчиво за загубата на своята любима и за това хората вярват, че изворът лекува заболявания на очите. Легендата разказва за хубавата мома на име Марина, която си имала любим момък. Млад и красив бил, ама от бедно семейство. В Татар Пазарджик занаят учил при майстор Тодор грънчаря. Тайничко се срещали двамата. От обич към любимата си девойка момъкът извайвал върху стомните нейния образ. Една вечер дошли годежари от близкото село, носейки в дома на Марина скъпи дарове – нанизи с пендари, копринени платове от чужбина. Бащата ги посрещнал радостно. Такъв зет му трябвал – богат, заможен.Смъртен студ изпълнил сърцето на девойката. Излязла незабелязано от къщи, отчаяна спряла под едно старо дърво, сложила примка и се обесила. Пристигнал на другия ден нейният любим на уреченото място и видял мъртво своето момиче. Безкрайна мъка разтърсила душата му. На мястото, където капели сълзите му, бликнало изворче. Оттогава местността носи името на красивата и предана девойка Марина. Хората построили църква на това свято място. Всеки посетител оставя дребна монета за здраве и щастие. Водата на чудодейния извор се смята за лековита – лекува очни болести.
