През есента на 1918 г. Антантата решава да приключи с малка България. Замисълът е, чрез два пробива при Добро поле и при Дойран 600-хилядната ни армия в Македония да попадне в „чувал“ и да бъде ликвидирана, а страната ни окупирана и извадена от войната. Планът тръгва успешно — французите успяват да пробият нашата отбрана при Добро поле. В този момент, когато фронтът рухва, а в тила избухва метеж, една българска дивизия ще спаси страната си от опасност. 34 500 мъже от Плевен, Ловеч, Троян и околиите им ще нанесат поражение на английската армия. Край красивото Дойранско езеро, Антантата е струпала значителни сили – 4 английски, 2 гръцки и една френска дивизия.
На 16-ти септември по българските войски са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови, но фортификациите на генерал Вазов пак си казват думата — даваме 9 убити и 40 ранени. В 5.00 ч. на 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака. В този момент 220 артилерийски дула започват да бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите. 400 български минохвъргачки обстрелват скатовете на хълмовете. 440 картечници косят настъпващите. Измъкналите се от бункерите българи поддържат плътен огън.
Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 10 000 трупа в британски униформи. Отчаяният британски генерал Милн праща резервните две дивизии в обход през Беласица да опитат пробив между 9-та плевенска и 11-та македонска дивизия. Българите ги пускат на 50 метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си.
На 19-ти септември генерал Милн събира всичко, което може да носи оръжие, за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Българската артилерия коси с картечен огън, за първи път използва и газови снаряди. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война. В цялата битка при Дойран, Девета плевенска дивизия дава 494 убити и 1208 ранени. На 20 септември разузнаването докладва на генерал Вазов, че пред него няма вражески части. Той пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун. Не му разрешават.
Благодарение на Дойранската победа, в подготвяното там споразумение за примирие, загубилата войната България е спасена от окупация. През 1936 г. в Лондон е организирана среща на ветераните от първата световна война. Българската делегация се води от специално поканения о.з. генерал Владимир Вазов. На гара Виктория я посреща лично лондонският кмет, носител на най-високото английско благородническо звание.
Генерал Вазов е настанен в замъка на лорд Харболи, където е пребивавал Наполеон. На парада на ветераните участват 3000 запасни войни и 200 бойни знамена. При появата на българската делегация фелдмаршал лорд Милн командва: „Свалете знамената! Минава генерал Вазов – победителят от Дойран!“ Англия свежда знамена пред генерал Владимир Вазов
Българската победа при Дойран – една от най-големите в нашага история – се изучава във всички военни академии. Тя е записала една невероятна статистика: близо 7 хиляди убити от Антантата срещу по-малко от 500 загинали българи. Седем дивизии – напълно унищожени от една – славна и българска!
