Повече от месец се реализира дарителската кампания за събиране на средства за построяване на православен параклис „Свети Никола“ в пазарджишкото село Мало Конаре.
Инициативният комитет за построяването на християнския храм се обръща отново към хората, които имат потребност и желание да дарят срества, да го направят.
„Знаем, че времената са трудни и сложни, всеки се бори да оцелее в тази необикновена ситуация. Нека бъдем съпричастни и добронамерени, защото, който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото. Нека си припомним думите на Марк Твен: „Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят!“, каза Зоя Пенова от инициативния комитет.
По думите й, живеем веднъж, затова трябва да свършим поне едно добро и полезно дело. Добрите дела на всеки от нас не са малко, надяваме се, но нека прибавим още едно – да дарим за нещо духовно и свято. Тя припомни и сентенцията на Карло Колоди: „Ръка, която дава – не обеднява. Сърце, което обича – не остарява!“
„Иска ни се да вярваме, че живеем в едно богато, благородно, богоугодно село. Нека ние, жителите му, докажем, че милеем за неговото минало, настояще и бъдеще. Нека осъществим това добро дело и се надяваме, че ще бъдем възнаградени по някакъв начин„, допълни Пенова.
Идеята е божият храм да бъде разположен на място, където има оброчен камък. За неговото изграждане са необходими над 30 000 лева.
Документите за строежът и проектът са готови, като на този етап са необходими единствено финансови средства, за да се поставят основите на параклиса.
В Инициативн влизат Георги Василев Халачев – председател, Христо Василев Бързев, общински съветник,- зам. председател, Зоя Иванова Пенова, Василка Запринова Витекова, Величка Рангелова Дъбова, Цветанка Стойнова Комсалова, Цветанка Рангелова Темнилова, Величка Стоянова Ботина и Ангел Иванов Мавров.
Организаторите на благочестивата инициатива призовават: „Нека се опитаме да възродим един много важен за Мало Конаре символ. Да дарим средства, според възможностите си, и построим параклис. Той ще е наше упование, но и наша надежда за едно по-добро бъдеще за Мало Конаре. Заедно ще постигнем много повече! Нека опитаме и времето ще покаже!“.
Легенда разказва, че Оброчният камък е бил средищно място по време на голяма чумна епидемия в миналото. За да спасят живота на хората, местните правили обреди и курбани на това свято място.
“Било много, много отдавна. От поколение на поколение се предава за злата чума, която не подбирала жертвите си – умирали и млади, и стари. Страшна мъка притискала сърцата на хората. И те решили курбан да сторят, милост да измолят. Обрекли овца – курбан за здраве на всички в селото и техните гости.
Избраният ден е пролетният празник, посвeтен на Свети Николай Чудотворец, наречен Летни и празнуван на 9 май, за разлика от Зимния Свети Никола, празнуван на 6 декември. В миналото тържествено се празнува в местността „Свети Никола“, до южния гробищен парк – Оброчния камък.
Предполага се, че тогавашното село се е простирало на североизток от тук. За да омилостиви чумата, населението решава да се пуснат два впряга с рала, които да тръгнат в противоположни посоки и с бразда да оградят селото и там, където се срещнат, да бъде поставен оброчен камък. Тръгнали ралата в ден „Свети Никола“ около селото и се срещнали на мястото, където днес е Оброчният камък. Самият камък е пренесен от „Градището“, друга старина на Мало Конаре, а това е мястото в началото на селото, откъм кантона, където е старият стопански двор „Бижоргьол“. Над два метра е дълбочината, на която е забит оброчният камък”.
