На този ден се навършват 186 години от рождението на Васил Иванов Кунчев – Левски
На 18.07.1837г. в град Карлово е роден най-емблематичният борец за освобождение на България от османска политическа власт. Име, превърнало се в символ, Васил Иванов Кунчев – Левски, е наричан още – Апостол на свободата. Той е идеолог, създател и организатор на Вътрешната революционна организация (1868-1872г.), действаща на територията на българските земи, по време на османското владичество. Революционер, дал живота си за свободата на България, Левски е с богата биография. Високо образован за времето си, възпитан в дух на патриотизъм и християнски добродетели. Участник в Първа българска легия на Георги Раковски (1862г.). Взел участие в редица сражения на легията през 1862-ра година при Варош капия, Сръбска круна и Байраклъ джамия. За разлика от идеята на Раковски – за въоръжени отряди, които отвън да нахлуят на територията на поробена България и да я освободят, Левски е на мнение, че свободата може да бъде извоювана единствено, чрез масово всенародно въстание. В подкрепа на своята визия той обикаля из страната като създава гъста мрежа от комитети. Общува със заможни българи, както в българските земи, така и с такива, установи се в чужбина. Осигурява и набавя средства за закупуване на оръжия и подпомага комитетите идейно. Рискът на който се подлага го принуждава да бъде изобретателен и понякога дързък в своите прикрития. Свидетели разказват за множеството му превъплъщения, когато е преследван от османски заптиета. Левски се е криел при съмишленици, в специално създавани за целта тайници в къщите им; в манастири; преобличал се е като въглищар, турчин и др. За съжаление, множеството опасности, пред които е изправен, заедно с митологизирането на личността му правят пребиваването на Апостола на свободата на територията на българските земи все по-рисковано. На 27.12.1872 г., след поредица от грешки, които организацията допуска, и в следствие на упорито разследване и преследване, Васил Левски е заловен от турските власти. Съден е и осъден на смърт, чрез обесване. Присъдата е изпълнена в Софийското поле на 18.02.1873г. Левски се прощава с живота си на 35-годишна възраст. Тази загуба нанася големи щети, както на организацията вътре в страната, така и оставя разтърсени революционните дейци зад граница. Въпреки загубата наследството на Васил Левски е несъмнено, а приносът му в национално-освободителните войни е призната. Апостолът на свободата ни е завещал редица мисли, които блестят със своята проникновеност за времето си и са актуални и днес.
По-известни от които са:
„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.”
„Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.”
„Този който ни освободи, той ще ни зароби”
„И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия (и) Македоня.”
„Ще имаме едно знаме, на което ще пише – Свята и чиста република!”
