Въстанието е обявено на празник в църквата „Св. Георги“ в с. Голямо Белово с реч произнесена от учителя Йордан Ненов. Речта е възставновена по описание на Никола Йонков Владикин в книгата му „История на Бельовското въстание 1876г.“:
„ …След обикновения молебен се яви за оратор от висотата на църковния амвон стария учител, Юрдан Ненов (пазарджичанин)….. Най-напред даскал Юрдан се прекръсти и със сълзи на очите си започна:
„Благодаря ти Боже, за честта и достойнството, с което ме удостои – аз даскал Юрдан Ненов, след цели петстотин години за пръв път да изкажа думите на свободата и на българското народно право за самостоятелност.
Бог вижда, че тук е мястото да прогласим свободата си, тук под тези исторически белювски вършини, дето българските юнаци цели девет месеца са защитавали свободата на своето мило отечество и най-сетне паднали пред безбройната агарянска сган. Паднало Бельово, но не отчаяли се хората му – заработили мирно за домашен и стопански напредък. Но даваше ли агарянеца човеку да работи спокойно – „не“ и „не“! Навсякъде из отечеството стон и плач, мъки безброй и гонения люти!
Тогава един монах състави царственика и понесе го по градове и села – да го преписват и четат българите за народна свяст. За Паисия и неговата книжица ви спомням – а бельовци отдавна я знаят! По нея те знаят за великия Симеон, що съградил здрава България, та опряла на три морета, от нея, пак научили как Калоян сразил гордите латини – и много може още да се каже за величието ни и за това, че има кой да следва народа ни! И ето дойде време и бельовци да последват дедите си – на бой срещу агарянците, на бой за име и чест български!
Но що е робска примиреност?! Да има кой да следваш, а овчедушно да се помиряваш! Да търпиш равнодушно да те грабят и да посягат на честта ти, на жена ти, на децата ти! Превърнали сме се в едно просто и нищожно стадо овци. Но стига! Изгрея и над нас надеждата, че и ния имаме веч самосъзнание за своя дълг като народ, и вервам – всеки един от нас ще съумее да защити честта на жена си и децата си, а най-сетне и собствената своя чест, които стига са били тъпкани цели пет столетия от азиатския варварин. Не бойте се, като един да станем срещу тирана! Бог е с нас! Спомнете си за жените мироносци – вземали миро и тръгнали да помажат тялото Исусово. Вървели те и не мислили, че камъкът, с който е покрит гроба Господен е тежък и не могат да го отвалят, за да изпълнят желанието си. Не! Те само вървели и имали само една мисъл в главите си и едно желание в сърцата си – да помажат тялото Христово. И когато стигнали до гроба, намерили камъка отвалян…. Така и ние – нека вървим напред само с мисълта за своето освобождаване, че този който ще излезе да ни предложи помощта си, сам ще се яви! НА ОРУЖИЕ БРАТЯ! С БОГА НАПРЕД!“
Севдалина Попова
