На 1 януари се раждат четирима българи – Васил Петлешков, Тодор Каблешков, Алеко Константинов и Пейо Яворов. Всеки един от тях оставя траен отпечатък върху българската история.
- Васил Петлешков
Той е български революционер, водач на Априлското въстание в Брацигово. Роден е на 1 януари 1845 година. На 8 май 1876 г. Васил Петлешков се отравя по пътя за Пловдив, където е трябвало да бъде съден. Бил е заловен, след разгрома на въстанието и предаден от местните чорбаджии, подложен е на жестоки изтезания от османските власти. Васил Петлешков е роден и израстнал в Брацигово, занимава се с търговия и дейно участва в обществения живот на родния си град.
В началото на 1876 г. е избран за председател на местния революционен комитет, основан от Г. Бенковски. При подготовката на Априлското въстание 1876 г. Васил Петлешков активно взима участие. Васил Петлешков участва в Оборищенското събрание 1876 г. и при избухването на Априлското въстанието е в Панагюрище, но веднага се връща в Брацигово и вдига въстанието в града и околните села. Проявява организаторски качества и голям героизъм при защитата на най-продължително отбраняващото се селище.
2. Алеко Константинов
На 1 януари (по стар стил) се навършват 151 години от рождението на Алеко Константинов. Датата се отбелязва традиционно всяка година в родния град на великия сатирик – Свищов, с така наречените „Алекови дни“. За три дни целия крайдунавски град се превръща в музей на писателя, а едно от най посещаваните места е къщата музей на писателя. През 1966 г. община Свищов, в. „Стършел“ и фондацията „Алеко Константинов“ учредяват и конкурс за хумористичен разказ на името на сатирика.
Тази година в конкурса са участвали 78 автори от 20 държави, а призът беше присъден на украинския писател Михайло Прудник за разказа „На нас ли тия!“. Убит е при неуспешен атентат срещу съпартиеца му Михаил Такев на 23 май 1897 г. Освен с поредицата си истории за Бай Ганьо – дребен търговец на розово масло, тръгнал да забогатява чрез търговия и политика, Константинов е известен с пътеписите и фейлетоните си. Днес и интернет гигантът.
3. Пейо Яворов
Днес (по стар стил) отбелязваме 146 години от рождението на големия български поет и деец на освободителното движение в Македония Пейо Яворов. Роден през 1878 г. в Чирпан, още 17-годишен младият Пейо, както цяло едно поколение българи, родено около Освобождението на България през 1878 г., са заразени от идеята да се освободи българската земя в Македония, която остава в Османската империя, по силата на Берлинския договор от 13 юли 1878 г. Именно с мисълта за обединението на разпокъсаната родина, Яворов влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация – ВМОРО. За пръв път отива в Македония като четник през 1902 г. Редактор е на различни издания на организацията. Става един от най-близките другари на Гоце Делчев и негов пръв биограф.
В Балканските войни е доброволец в Македоно-одринското опълчение. През 1912 г., заедно с Христо Чернопеев, Михаил Чаков и Йонко Вапцаров, без нито един изстрел превземат град Кавала, само четиримата. Творчеството и поезията на Яворов са пропити от трагичен лиризъм, породен от драматичния му живот. За почитателите му обаче Яворов остава запомнен с финеса на любовната му лирика, която безспорно заема най-високото място в българската поезия. По-голямата част от тези поетически шедьоври са написани в Нанси, Франция през 1906-1907 г., под формата на писма до Мина Тодорова, втората голяма любов и вдъхновителка на поета.
4. Тодор Каблешков
Тодор Каблешков е роден на 1 януари (по стар стил) през 1851 година. Той е деец на националноосвободителното движение, един от ръководителите на Априлското въстание в Панагюрище. Родовото име Каблешкови произхожда от диалектната дума – каблица – голямо дървено ведро (мляко), използвано от родопските овчари. Предполага се, че някой от първите Каблешкови е пренесъл подобно ведро от Родопите в Копривщица и оттам прякора е приет като фамилно име. Тодор Каблешков е роден в заможното семейство на хаджи Лулчо Дончов Каблешков в Копривщица. Баща му се е занимавал с бегликчийство и и джелепство.
