Великият английски писател Чарлз Дикенс е роден на 6 февруари през 1812 г. Първият му разказ с излиза през 1833 г., когато той е парламентарен репортер в Лондон. Първият му роман „Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ е отпечатан през 1836 г. и му носи голям успех. Следват „Оливър Туист“, „Никълъс Никълби“, „Дейвид Копърфийлд“, „Студен дом“, „Трудни времена“, „Малката Дорит“, „Повест за двата града“, „Големите надежди“, „Коледна песен“.
От търговска гледна точка книгите на Чарлз Дикенс засенчват тези за Хари Потър и и всички други съвременни издателски явления. Според някои изчисления „Повест за двата града“ е най-продаваният роман за всички времена с над 200 милиона броя. Привлекателната сила на Чарлз Дикенс се крие не само в увлекателните истории. Те са актуални и днес.
И въпреки световната слава у нас за Чарлз Дикенс се знае малко. За да разкрием малка част от живота му ви предлагаме 10 любопитни факта, които може би не знаете за големия английски автор, събрани от National Post.
1. Обожавал е прякори
Дикенс не просто е кръстил много от децата си (на брой) на любимите си автори/писатели, но им е измислял и прякори, сред които „Chickenstalker“, „Skittles“, „Lucifer Box“ и „Plorn“. А неговият собствен е „Boz“.
2. Страдал е от обсесивно-компулсивно разстройство
Дикенс е бил обсебен от това да реши косата си пред огледалото. Правел го е стотици пъти на ден. Същото важи и за пренареждането на мебелите в дома му, които е размествал, защото не били на „правилното място“. Без да са подредени „правилно“ за него е било невъзможно да се концентрира. Дикенс винаги се стараел да позиционира леглото си в посока север-юг. Вярвал, че това подобрява писането му. Друга негова привичка била да докосва определени предмети по три пъти. Бил вманиачен чистофайник, дотолкова, че му се случвало да почиства и чужди домове.
3. Тайна в кабинета
В кабинета на Дикенс имало тайна врата, проектирана като част от библиотеката. По рафтовете имало фалшиви (?) книги със заглавия като „Ноевата архитектура“ („Noah’s Arkitecture“), деветте тома на „Котешки живот“ („Cat’s Lives“) и поредицата „Мъдростта на нашите предци“ („The Wisdom of Our Ancestors“), която обхваща теми като невежеството, суеверието, болестите, инструменти за мъчение и др. В колекцията място намира и допълнението към многотомното издание – „Добродетелите на нашите деди“ („The Virtues of Our Ancestors“).
4. Практикувал е хипноза
Дикенс винаги се е интересувал от хипнотизъм и е практикувал често – негови обекти са били жена му (хипохондричка), децата му и приятелите му. Говори се, че постигал невероятни резултати.
5. Страдал е от епилепсия
В детството си Дикенс е страдал от епилепсия, която приписва на част от своите персонажи. В три случая припадъците са конкретно описани – това са присъпите на Едуард Лий-форд от „Оливър Туист“, учителят в „Нашият общ приятел“ и прислужницата в „Студеният дом“. Докторите са били удивени от точността на писателя предвид факта, че по това време много малко е било известно за тази болест.
6. Спонтанно човешко самозапалване
Дикенс е вярвал, че хората могат да умрат от спонтанно самозапалване и дори „убива“ свой герой по този начин (Круук в „Студеният дом“).
7. Коледна песен
Повечето герои в „Коледна песен“ са базирани на реални личности, които писателят е познавал. Например прототипът на Ебенийзър Скрудж е съветник от Единбург.
8. Катастрофа с влак
През 1865 г. Дикенс и любовницата му – Елън (Нели) Тернан, пътуват във влак, който претърпява катастрофа край Стейпълхърст, Кент. Те са в един от осемте вагона, които не се разбиват в реката и дори помагат на някои от другите пасажери да се измъкнат невредими. След това Дикенс се връща в купето, за да извади и ръкописа на романа „Нашият общ приятел“.
9. Канадската връзка
Синът на Дикенс – Франсис Джефри Дикенс, е член на Северозападната конна полиция от 1874 до 1886 г.
10. Увеселителният парк Чарлз Дикенз
„Светът на Дикенс“ в Кент, Англия е атракцион, чиято тема е викторианската епоха. Увеселителният парк обещава да „ви отведе в автентичния свят на Дикенсова Англия“.
Дикенс умира на 9 юни 1870 година в дома си близо до Рочестър в Кент. Той е погребан в ъгъла на поетите в Уестминстърското абатство. Пред ковчега му се поклоняват хиляди хора.
Източник: www.10te.bg
