На този ден: 9 юни 1923 година – преврат сваля Александър Стамболийски

На 9 юни 1923 г. в България е извършен преврат. Той поставя началото на кървава ескалация в българското общество.

Превратът е извършен от организацията Народен сговор и Военния съюз с помощта на части от столичния гарнизон и гарнизоните в другите краища на България. Чрез него било свалено законното правителство на Българския земеделски народен съюз, възглавявано от Ал. Стамболийски, и установен сговористки режим. Причините за преврата се крият в недоволството на монарха и десните политически сили от провежданата от земеделското правителство вътрешна и външна политика. Цар Борис III, който стъпил на престола през октомври 1918, не искал повече да се примирява с положението „да царува, без да управлява“.

 Проведените пък от правителството на Ал. Стамболийски реформи, макар и да не засягали устоите на частната собственост, нанесли известен удар на едрия и по-специално на лихварския капитал. При това както царят, така и десните политически партии били твърде много изплашени от разрастването на Българската комунистическа партия (т. с.) и превръщането и в масова сила в следвоенния период. Всички те били недоволни от мерките на правителството на БЗНС против комунистите. Това подтикнало десните опозиционни сили към действия за сваляне на правителството на Ал. Стамболийски и за заграбването на властта.

Първоначално сред тях преобладавала идеята борбата против земеделското правителство да се води с легални средства. Тъй като след катастрофалния изход на България от Първата световна война (за който вина имали и те) техните редици значително оредявали откъм членска маса, нито една от тях не била в състояние сама да се бори срещу БЗНС. Това станало причина за прегрупирането им в по-крупни формирования. Така се стигнало до образуването на т. нар. Конституционен блок, чиито основи били положени през юли 1922 от Обединената народнопрогресивна, Демократическата и Радикалдемократическата партия. Новата групировка се опитала да застане начело на борбата против земеделското правителство. Тя замислила провеждането на три събора, посредством които да свали правителството на БЗНС. Но още първият от тях, свикан през септември 1922, завършил със страхотно поражение, което накарало водителите на блока да се откажат от провеждането на другите два. След като пътят на легалната борба се оказал безуспешен, дворецът и десните политически сили се ориентирали към организирането на таен заговор, в който главна роля била отредена на армията. Военнотехническата и политическата подготовка на заговора била възложена на Военния съюз.

Той от своя страна привлякъл малобройната организация Народен сговор. Цялостната дейност на заговорниците се направлявала тайно от двореца. Без знанието и съгласието на цар Борис III не се предприемало нито едно по-значително действие. До пролетта на 1923 Военният съюз проникнал във всички гарнизони на страната и успял да привлече на своя страна сравнително не малък брой от офицерския кадър. Спечелването на парламентарните избори за ХХ Обикновено народно събрание (април 1923) от БЗНС главозамаяло неговите ръководители и самото правителство и приспало тяхната бдителност спрямо действията на заговорниците. От своя страна БЗНС неочаквано насочил своите удари към БКП (т. с.) като очертаваща се първа опозиционна сила в страната и това станало причина за силно охлаждане на отношенията между двете партии, припомня знам.бг. Това обстоятелство окуражило заговорниците и ги подтикнало към по-активни действия. Централното управление на Военния съюз разработило специален план за преврата в столицата и провинцията. Набелязани били обектите, които трябвало да бъдат заети от войската, и пр. Заговорниците успели да привлекат на своя страна и Съюза на запасните офицери, организацията „Кубрат“, спортната младежка организация на скаутите.

Обещана им била помощ и от Вътрешната македонска революционна организация, която щяла да им се предостави в случай на нужда и пр. Всъщност направената уговорка от ВМРО била излишна, тъй като тя се включила в акцията още през април-май 1923, като нейните водители предприели дръзки провокации срещу Ал. Стамболийски и др. земеделски дейци и министри, с които успели да отклонят вниманието на правителството от главните участници в заговора. Повод за преврата били силните нападки на Ал. Стамболийски против десните политически сили и едрия капитал, отправени в една негова реч през май 1923, произнесена в Хасково. Демонстрираното от негова страна пренебрежение и към цар Борис III по време на това посещение преляло търпението на монарха и той дал знак за извършване на преврата. В началото на юни председателят на Централното управление на Военния съюз издал директива, с която определил датата на удара – 8 срещу 9 юни 1923. В провинциалните гарнизони били изпратени специални куриери да съобщят датата и часа на акцията. На проф. Ал. Цанков и другите лица, определени за министри в бъдещия заговорнически кабинет, било наредено да се явят вечерта на 8 юни в дома на запасния ген. Ив. Русев. Там се установили и самите водачи на преврата – полковник Ив. Вълков, о. з. полковник К. Георгиев, о.з. майор Н. Рачев и др.

 В самото навечерие на преврата цар Борис III също се включил с непосредствени действия. На 7 юни той посетил министър-председателя Ал. Стамболийски в родното му село Славовица, Пазарджишко, с цел да приспи неговата бдителност. Акцията започнала по предварителния план. Най-напред се вдигнали заговорниците в столицата начело с о.з. ген. В. Лазаров. Те извели поверените им войскови части и юнкерите от Военното училище и пристъпили към заемане на набелязаните обекти. С изключение на един-два полицейски участъка, останалите не оказали никаква съпротива. Без особени усилия били овладени Централната поща, гарата, държавните учреждения. Арестувани били намиращите се в София земеделски министри, депутати и др. представители на земеделската власт. Половин час по-късно превратът започнал и в провинцията. След успешното приключване на акцията проф. Ал. Цанков, придружен от още двама свои колеги, се отправил към двореца „Врана“, за да поднесе на царя указите за сваляне на земеделското правителство и назначаване на новото.

След като се убедил, че превратът е успял не само в столицата, но и в провинцията, царят подписал поднесените му укази. Макар че готвеният преврат не бил тайна за българската общественост, известието за неговото извършване било посрещнато със слисване в страната. По-значителна съпротива му оказали привържениците на БЗНС само в някои центрове – Карловско, Шуменско и др. Начело на надигналите се земеделски маси в Пазарджишко застанал сам Ал. Стамболийски. Тяхната съпротива обаче била бързо сломена.

 

Източник: Fakti.bg