Никола Йорданов Фурнаджиев е роден на 27 май 1903 г. в град Пазарджик в семейство на техник. Живее в Сливен, Елена, пак Сливен, където преживява Балканската и Първата световна война. Завършва гимназия в Чирпан и философия и педагогика в Софийския университет. Известно време е в нелегалност след студентска стачка през 1924 г. Задържан в Дирекцията на полицията след априлските събития през 1925 г. и после е изпратен „под надзор” в Чирпан.
Учителства в София, библиотекар в Министерството на народната просвета, преподава в българското училище в Цариград, учител в Пазарджик и София. След 9 септември 1944 г. е редактор на в. „Литературен фронт”, в издателство „Български писател” и сп. „Септември”. За пръв път печата стихове в сатиричния вестник „К’во да е” (1918) и сп. „Ученическа мисъл” (1919).
Сътрудничи заедно с Ангел Каралийчев и Асен Разцветников на сп. „Нов път”, после в сп. „Златорог”, редактор е на сп. „Съвременник”. Поетичните му книги са „Пролетен вятър”, „Дъга”, „Стихотворения”, „Велики дни”, „По пътищата ти вървях”, „Избрани стихотворения”, „Слънце над планините”, „Години чудни”, „Избрани стихотворения”, „Най-трудното”, „Избрани стихотворения”. Автор е на пътеписите „Между приятели” и „Пътуване до Чили”. Пише книги за деца: „Златни клонки” (приказки), „Свободна родина”, „Смели пионери”, „Лагерна вечер”, „Родино свидна”, „Какъв ще стана”. Негови Съчинения в 4 тома се появяват през 1970-1973 г. Превежда стихове от руски. Член на Съюза на българските писатели. Носител на Димитровска награда. Заслужил деятел на културата. Произведенията му са преведени на много езици.
Умира на 26 януари 1968 г. в София.
Във фонда на русенската библиотека се съхраняват книги със стихове и разкази на Никола Фурнаджиев като „Слънце над планините“, „Първи май“, „Години чудни“, „Родино свидна“, „Пътуване до Чили. Срещи и впечатления“, „Октомврийска поезия“, „Пролетен вятър“, събраните му съчинения, „Избрани преводи“, ноти и музика по негови текстове. Във фонд „Михаил Арнаудов“ се съхранява стихосбирката му „Дъга“ с автограф за професора: „На проф. Михаил Арнаудов. С уважение“ 28.12.1928 г. София.“
