На този ден: Спомняме си за Никола Вапцаров – буйното момче на българската поезия

На 23 юли 1942 година е разстрелян българският поет Никола Вапцаров. Това се случва на процеса срещу ЦК на БРП, където заедно с него са екзекутирани общо 12 членове на Централния комитет на БРП, 6 са осъдени на доживотен затвор, 17 получават присъди от 10 до 20 години затвор, 20 са оправдани. Подсъдимите са обвинени по Закона за защита на държавата за участието им в дейността на бойните групи, както и други деяния, свързани с опитите за насилствена промяна на установения държавен и обществен строй в България.

Съдебният процес се води от Софийския военнополеви съд в сградата на Телеграфо-пощенското училище в столицата от 6 до 23 юли. В съдбоносната вечер, в стрелбището на Школата за запасни офицери, са разстреляни Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Петър Богданов, Никола Вапцаров и Георги Минчев. По сведения на войниците от наказателния отряд, изпълнил присъдата, осъдените посрещат смъртта с песента по Ботевото стихотворение „Хаджи Димитър“.

Никола Йонков Вапцаров е роден на 24 ноември 1909 г. в Банско. Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно училище във Варна.От 1932 г. е машинен техник в АД „Българска горска индустрия“ в Кочериново. През 1936 г. се премества да живее в София. Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. В годините на Втората световна война 1939–1945 г. се обявява за съюз със СССР и взема участие в Соболевата акция (ноември 1940 г.). Арестуван през май 1941 г., Вапцаров е интерниран за 3 месеца в Годеч. След като се завръща в София, става пръв помощник на Цвятко Радойнов – ръководител на Военния отдел при ЦК на БКП.

През 1940 г. е отпечатана единствената му стихосбирка „Моторни песни“. Неговите „Моторни песни“ са преведени на 70 езика и са издадени в над 100 държави. На 4 март 1942 г. е арестуван, осъден на смърт и впоследствие е разстрелян заедно с А. Иванов, А. Попов, Ат. Романов, П. Богданов и Г. Минчев. На 23 юли същата година той е осъден по бързата процедура, след което само след няколко часа е застрелян.

Никола Вапцаров до последно остава идеалист, вярващ в утопичната мечта за по-добър живот на цялото човечество.